10 –ти ноември е!...2003-та!
Днес нищо не е, каквото беше.
И какво от това?
Миналото е такова, каквото си го направихме - за добро или за зло, децата ни ще питат, а на нас твърде често ще ни се налага да ... мълчим.
Просто защото знаем ... отговорите.

Колкото до настоящето обективността изисква да признаем, че опитите за “прозрачност”, “откритост”, “проветряване” и прочее действия, насочени към оздравяване на дясното политическо пространство, срещат най-силен отпор ... в дясно.
Тоест, ако бяхме продължили в същия дух ще ни се наложи да премълчаваме отговорите и на въпроси, свързани не само с 1989г. или 1999г. И ако в миналото се оправдавахме с пустата младост и липса на опит, на какво основание ще се скрием от истината за 2003 г.?

Примерът е пред всички - Надежда Михайлова демонстрира воля за промени.
Някой да не е забелязал, че последиците са преди всичко за нейна сметка?
За съжаление, вероятно е съвсем вярно, че политически промени само с воля не се провеждат.
Най-страшният въпрос, който може да бъде зададен на Надежда Михайлова е – онези политически мъже, които пречат днес, не са ли тези политически мъже, които още от миналото припознаваме като ... същите ... политически мъже.

Същите заради, които миналото на СДС изглежда като кървава корида.

Само че, след като вероятно е съвсем вярно, че политически промени само с воля не се провеждат, защо ли онези, които демонстративно се хвалят, че имат нещо повече от едната воля, не стигат по-далеч от ... разследване на контактите им с Майкъл Чорни.

Единственото хубаво в случая е, че самата Надежда Михайлова не може да ни си дава сметка за трудностите ...и въпреки това - продължава.
Тя обяви, че ще върне България на нейните граждани и СДС на неговите избиратели. За никого не е тайна, че мисия от такъв мащаб изисква корекции в структури, кадри и в крайна сметка ще наложи различен политически морал. Съпротивата със сигурност ще е бясна и ... дясна.
И все пак, Надежда Михайлова има всички шансове да успее.
10 ноември е. 2003!

Антон Луков