Че глупостта ходи по хората – това е отдавна известно. Опитът ни доказва, че по хората тя ходи и донякъде избирателно, като с приоритет атакува партийните активи. Доказателство за тези истини ни бе сервирано от ВМРО, чрез тяхната епохална инициатива, да призоват избирателите да гласуват с недействителни бюлетини на предстоящите президентски избори.

АЗ ГЛАСУВАМ за друга България! ТАЗИ НЕ Е МОЯ – сърцераздирателно стене от фасади, огради и други удобни за облепване места плакатът на ВМРО-Българско национално движение.

Може да бъде проявено, естествено, някакво разбиране към впечатлението на “воеводите”, че това не е тяхната България – поне дотолкова, доколкото хората в ТАЗИ България нито веднъж не гласуваха на каквито и да е било национални избори по начин, който да даде и троха управленска отговорност на ВМРО. Единственият вариант, по който тези чутовни юнаци успяват да се доберат до Парламента е този, да се прилепят към някоя стойностна и сериозна партия, която да изиграе ролята на ракета-носител за един или друг техен лидер. Е, как да чувстват ТАЗИ България като своя, клетниците, щом тя не им обръща повече внимание, отколкото обръща на африканските племена тутси и хуту, взети заедно.

Питам се, как ли би изглеждала следната историческа ситуация, например… Гоце Делчев да бе рекъл “Аз ще се бия за друга България! Тази не е моя”. Или Ванче, или Даме, или някой друг от сочените от ВМРО като техни икони истински българи, които знаеха къде и коя е тяхната България и нито веднъж не дръзнаха капризно и безвкусно да се отрекат от нея. Затова българите в ТАЗИ България тачат паметта им, но ако утре ВМРО умре, ил’ загине като партия, не просто, че няма да ги жалят, но дори няма и да забележат това събитие.

Трогателните плакатчета на ВМРО-Българско национално движение, които разясняват стойностните позиции на тази партия по жизнено важни въпроси, като този, коя е по-точно тяхната България, на всичкото отгоре са и умилително непрофесионално изработени. Върху тях е оставено изключително удобно местенце, където някой кандидат-президент може да изтипоса свой собствен маломерен плакат. Сещам се за едно посредствено фотографче, със замразено поради кандидат-президентския си имунитет дело, което разполага с тъкмо такива постери. Ако това примитивно доморасло фюрерче се сети да се възползва, цялата тъпоумна агитация на ВМРО може да си остане пак толкова тъпоумна, но по малко по-различен начин. Не, че непременно някой ще забележи. Защото единственият начин, по който тези плакати биха могли да свършат някаква полезна работа, е да бъдат преотстъпени на Кристо, за да опакова нещо с тях.

Та така. Цяла България е потресена от откритието, че тя не е България на ВМРО. Сърцераздирателни сцени се забелязват навсякъде из Отечеството. Дете в майка проплака, потресът е повсеместен, незапомнена тъга се чете в очите на мало и голямо. Очаква се тази депресия скоро да доведе и до първите публични самозапалвания. Както гласи едно използвано под път и над път клише, след това воеводско откровение България никога вече няма да бъде същата. Очаквам в близките дни да завалят и предложения за преосноваване на държавата, този път по начин, който би задоволил високите критерии на ВМРО. Трудността тук обаче би възникнала при процедурите по пререгистрация в ООН. Далеч по-лесно би било, ако самата файтон-партия се пререгистрира с ново име – да спре да се нарича ВМРО-БЪЛГАРСКО национално движение, като се прекръсти на ВМРО-Друга е нашата България.

Жоро Георгиев