Владимир Путин искаше да удари Александър Лукашенко, а при възможност да поуплаши Полша и съседите й. Вместо това, се гръмна не в крака, а в главата. Сценарият на атаката на руския президент беше прост и прозрачен, както предишните сблъсъци от този тип. Европейската реалност обаче се промени толкова, че страните от стара Европа се почувстваха задължени да защитят новите членове на ЕС. И то до голяма степен благодарение на толкова критикуваната в брюкселските салони полска твърдост и неотстъпчивост. Подготовката за атака започна в последното тримесечие на миналата година, когато вече се знаеше, че в преминаващия през Полша тръбопровод "Дружба" в един момент няма да има петрол.

Руснаците изпробваха ефективността на петролното плашило от няколко месеца, когато под претекст, че ремонтират тръбопровода, спряха доставките за литовската рафинерия “Можейкас”. Всъщност, трябваше да се докаже на поляците, че не трябва да купуват тази рафинерия, защото не е изгодно. Разбираемо е, че след като рафинерията беше купена от полската PKN Orlen, "ремонтът" продължава и до днес. Това беше прелюдията към новата Студена война, в която Русия се бори да си върне влиянието в района на бившия съветски блок. По-рано руснаците направиха няколко опита да купят полски рафинерии и големи химически фирми. В Полша нямаха голям успех. Тогава промениха стратегията: като не се предавате доброволно, ще направим живота ви възможно най-тежък, така че рано или късно, сами ще дойдете да поискате от нашите пари.

Руснаците бяха убедени, че страните от Източна Европа няма да получат подкрепа от съюзниците си в Брюксел. Още повече, че спирането на доставките за Литва не предизвика никаква реакция от Запада. Това убеди руснаците, че новата им стратегия е успешна. Тя успя през 2004 г., когато в хода на гротесковия газов спор с Беларус под претекст да накажат Лукашенко, спряха доставките на газ за Полша. Някои се радваха, че ще получат одобрението на своите съграждани за проекта за изграждане на газопровод под дъното на Балтийско море, който е неизгоден за Полша и няколко други страни. Поредният етап от новата Студена война беше само въпрос на време. Той започна в началото на 2007-ма, когато спряха помпите за петрол на полско-белоруската граница.

Самоубийствена атака

Руснаците са склонни мълчаливо да помагат на ценовия диктат на петролния картел ОПЕК, а също така сами да използват подобни средства. Изкушението е огромно. Например, цената на петрола се покачи с 600%, когато през 1973 г. за пръв път ОПЕК обяви, че спира доставките за САЩ и Западна Европа. Играта на повишаване на цените на петрола, който е фундамент на руския бюджет, и даването на урок на все по-непослушния Лукашенко изглеждаха сравнително безопасни. Картите на Русия не бяха лоши - повече от една-четвърт от суровината, която се преработва в Европа, идва от Русия. Най-напред руският нефт спря да тече в полските и немските рафинерии, после се оказа, че не достига до чехите, словаците и унгарците.

"Тази ситуация е неприемлива, когато потребителите не се предупреждават и без консултации с тях държавата-източник на енергия или горива или държавата, през чиято територия преминава тръбопровода, прекратява доставките," коментира председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Русия беше критикувана и от канцлера на Германия Ангела Меркел, и от президента на Франция Жак Ширак.
Путин претърпя поражение, защото страните от ЕС заговориха с един глас, критикувайки действията на Русия. Миналия четвъртък руските дипломати вече обясняваха в Брюксел на представителите на 27-те страни от ЕС, че спирането на доставките било причинено от компютърната система, а не е резултат от политическо решение. Компютърът открил изтичане на петрол (Беларус изпомпала 79 хил. тона петрол), а това означавало, че може да е застрашена околната среда, така че доставките били спрени.

Блъфът обаче не успя, защото руснаците освен всичко друго, нямат какво да правят нефта си. В момента петролът може да се изнася или през Гданск или през латвийската Бутинга или литовския Вентспилс. Последните две пристанища обаче бяха отрязани от самите руснаци с "антиполския ремонт". А възможността за износ през Черно море е твърде ограничена, тъй като има лимит на броя на танкерите, преминаващи през Босфора и той е вече изчерпан почти 100%.
Ако Европа не промени своята енергийна стратегия, поредното заиграване на Русия може да се сравни с най-радикалните действия на ОПЕК. Русия всъщност не крие (което се потвърждава от американското разузнаване), че рано или късно ще се включи в арабско-венецуелския картел, който диктува цените на петрола в света.

Стратегията на Путин

Британският седмичник "The Economist" окачестви борбата на Русия за доминация на енергийния сектор като "нова Студена война". Нейното най-важно бойно поле трябва да е, както в първата Студена война - Полша. Русия от няколко години осъществява план, който по думите на президента Путин от декември 2005 г., ще позволи на страната "да застане начело на света в енергийния сектор".
Петролното плашило е в момента страшно оръжие, но с ограничена употреба, тъй като един по-продължителен конфликт с потребителите "ще удави" Русия в собствения й петрол. Петролопроводът "Дружба" в полския си сектор пренася годишно по 50 млн. тона, докато складовете на “Транснефт” събират едва 11 млн. тона петрол. От това следва, че цялостното спиране на доставките само за Полша и транзита през страната (ако се елиминира източвания от Беларус петрол) ще предизвика препълване на руските цистерни и складове само за 80 дни и то при положение, че преди това са били празни. Според наши източници Русия е можела да си позволи да спре петрола само от понеделник до неделя (те бяха подновени в сряда).

сп. “Впрост”
Препечатано от Kafene.net