Щяло да се създава отдел “Културно историческо наследство” към Община Варна. Освен него ще се прави и Обществен експертен съвет по естетизация на градската среда. И накрая - черешката на тортата - Консултативен обществен съвет в помощ на… първия съвет.

Навремето (в двата мандата на десницата 1991 г. – 1995г. и 1995- 1999 г.) почти целия културен живот на Варна, плюс ММФ “Варненско лято” се правеше основно от 10 до 15 души. Тази културна дузина начело Любомир Кутин (в момента изпълнителен директор на Оперно-филхармоничното дружество) организираше фестивала предимно със средства от реклама, продажба на билети, дарения и спонсорство. Във Варна концертираха наложили се имена от световните сцени, а билети за най- добрите продукции се намираха трудно даже с връзки.

Разбира се още тогава имаше опити за тотална провинциализация на културния живот. Духът на Салиери бродеше в медийното пространство и налагаше “очарователната” теза, че видите ли, елитните артисти от страната и света… изяждали хляба на варненските си “колеги”. Нещата стигнаха до там, че лично художествения директор на ММФ “Варненско лято” – известният български цигулар Минчо Минчев, трябваше да даде едно от най-страхотните интервюта, излизало някога във варненската преса.

И… некадърниците млъкнаха. Временно!
Днес комунизмът победи тотално.
Днес мероприятията на читалищната вечеринка, която някой все още бъркат с ММФ Варненско лято”, са изцяло на свободен вход.

Билети няма - няма и публика.
Най-после болшинството провинциални нещастници ще се наредят на общинската ясла. На събранията на консултативния съвет подкрепящ експертния съвет ще се обсъжда извънредно важната тема за това… каква ще бъде темата на… следващото събрание.

Колкото до нормалните хора… добре, че е www.youtube.com.
Пишеш в търсачката на сайта примерно B.B. King. Виждаш готини хора събрани от любовта към готината музика. Няма комитети, няма другари и… Панко Анчев го няма даже. Китарата на черния старец плаче “The Thrill Is Gone”. Може би си заслужва да рониш сълзи единствено за тръпката.
И без това всичко останало се забравя.
Антон Луков