Дойде ли време да си кажем нещата право в очите? Или ще продължим с лицемерните добри професионални оценки към някои магистрати само заради бонтона, към който се придържаме очевидно от страх. Страхът от мафията на белите якички, която може да ти създаде здрави неприятности.
Дойде времето да кажем bye-bye и на председателката на Варненския окръжен съд Душана Здравкова. И понеже досега, когато стане реч за съдебната система във Варна, медиите услужливо се гънат във фалшиви филипики, все някой трябва да дръпне завесата на лицемерието.

Истината е, че със сбогуването с Душана Здравкова много магистрати ще вдъхнат първата свежа глътка въздух от много години насам.

Обществената тайна не само сред съдебните среди във Варна бе, че шефката на Варненския окръжен съд бе преминала нормите на безпристрастност и чист професионализъм. Всички сe възмущаваха тихо по кьошетата, но нито един не вдигна високо глас. Магистратите не криеха от журналистите, че така повече не може да се работи и че се срамуват от това, което се случва около тях, но мълчаха, защото у нас е много лесно да ти изстине мястото, и то не защото си сгафил професионално, а просто защото си казал истината такава, каквато е.
Душана Здравкова преигра. Толкова, че в юридическите среди почти не остана някой, който да й засвидетелства искрено уважение. Тя се вживя дотолкова в ролята си на всьо и вся в съда, че не забеляза как излезе извън контрол. Подобно на любимеца си Бойко Борисов тя хукна по “отворена линия” да пътува из света и да води разни хора от запада, които да обясняват колко страхотно си върши работата, като компютъризира съда. Лошо няма. Преди да се компютъризира съдебната система, тя обаче трябва да си изчисти лицето, съвестта и морала. Компютри все ще се намери кой да инсталира, чисти ръце и професионална съвест обаче няма кой да ти присади.
Иначе лъскавият привидно имидж на варненските съдилища се пропука още когато Душана Здравкова обяви война на Миглена Тачева, тогава шеф на Варненския районен съд, днес зам.-министър на правосъдието.

Каквото и да се бе случило между двете, то нямаше никакво значение, когато станеше дума за работа – поне така трябваше да бъде. Но не бе. В началото тихата неприязън на Душана Здравкова към Миглена Тачева бе достояние единствено на най-тесния й кръг, по-късно обаче войната стана явна, на места даже шумна. Всяка добра инициатива на Тачева, предприета във Варненския районен съд, бе дублирана от Здравкова шумно, яростно и грандиозно в окръжния. И ако конкуренцията навсякъде би трябвало да роди нещо позитивно, в този случай това очевидно не бе конкуренция, а злостен инат да смачкаш всякак другия. Фриволно и водевилно Душана Здравкова пърхаше около т.нар. варненски шоуелит, пълнеше сградата на окръжния съд с всякакви попзвезди благодарение на топлите си връзки с шоумена Иван Иванов–Дядо, организираше юридически балове с пищността на холивудски приеми, без да обяснява откъде идват парите за това, и доволно се усмихваше, защото най-вероятно смяташе, че това е пътят към успеха. Още нещо, по което си приличат с Бойко Борисов – и двамата не разбраха, че един главен секретар и една съдийка не са призвани да се дуят като естрадни звезди пред медиите, а тихо и незабележимо да служат единствено на закона.
В юридическите среди твърдят, че Душана Здравкова не блести особено с изключителни качества на съдийка, но пък умее фамозно да контролира дела, които живо и лично я интересуват.

Така се случи и с натиска, който Здравкова оказа на холдинга “Феста” и го принуди да премести регистрацията си в Бургас.

Тогава скандалът не стигна до страниците на вестниците, но пък беше на път да влезе тихичко във Висшия съдебен съвет. Недопустимо за председател на окръжен съд, Душана Здравкова привика в кабинета си в почивен ден подбрани от нея журналисти от столична и местни медии, за да бъде ударена “Феста” и Петя Славова. Не друг, а председателката на Варненския окръжен съд бе направила свитъци от ксерокопирани документи около регистрацията и пререгистрацията на “Феста холдинг” и ги раздаваше на журналистите, усмихвайки се пред керамичната чаша, казват, пълна със шампанско. Доводите й бяха, че “Феста” са лошите, а тя, видите ли, е добрата, даже било хубаво да бъде намесен и ексобластният управител Добрин Митев, за да добие историята и политически привкус… Номерът мина. В столична медия и във варненски ежедневник. “Няма да й дам регистрация!”, казваше тогава Здравкова. И принуди с юридическия си натиск посредством медиите “Феста холдинг” да напусне юридически Варна и да се регистрира в Бургас, от което съответно данъците на холдинга излязоха от варненската хазна.
В коридорите на съда можеше да се чуе всичко. В кулоарите още повече. Във Варна беше обществена тайна, че ако не си от т. нар. приятелски кръг, който включваше управници, ченгета и шеф на съда, юридически може да те сполети всичко.

Най-гадното беше, че в тази система нищо не можеше да се докаже. Не можеше да се докажат натискът, поръчката и изпълнението й,

защото нещата бяха изпипани с всички вратички на закона, които се появяваха на точното място и в точното време.
Неудобни журналисти бяха съдени за клевета и делата им бяха под личния надзор на Здравкова. Стигаше се дотам, че се произнасяха безумни решения, които се потвърждаваха и от София, където пък, как така случайно, се озоваваше точно Божидар Манев за обжалването. И в омагьосания кръг редовите съдии вдигаха рамене: “Абе права си, обаче нали знаеш как е ?!” Ние знаехме как е.
Всички знаеха как е.
Научи как е и съпругата на бившия кмет на Варна Войно Войнов, която заедно с близките си изживя ужаса да бъде спрян напълно законният строеж на жилищната им кооперация, понеже на Душана Здравкова й било шумно. Впрегнати бяха кмет, РДВР и кой ли не още, за да се стигне дотам, че все пак правдата възтържествува и наследниците на Войнов продължават да строят на родния си парцел.
На Душана Здравкова вече не й е шумно, тъй като наскоро се сдоби с луксозно жилище в нов баровски квартал.
Казват, че щяла да замине за Брюксел или за н’ам си къде из Европата – хубаво, желаем й успех там в компютъризацията.
Днес пишем всичко това, защото крайно време е във варненската съдебна система да бъдат отворени широко прозорците и да бъдат дръпнати плътните мрачни завеси.

Ванухи Аракелян знае добре за какво става дума. Изживяла го е. И сега няма право да повтаря старите грешки, от които е страдала.
Крайно време е във Варненския окръжен съд атмосферата да бъде озонирана и да се възцари професионалното спокойствие. Сигурна съм, че е дошло време никой да не трепери за това, че не е от приятелския кръг на председателя на съда. Наложително е младите и кадърни съдии не да бъдат натирвани, защото не са удобни за поръчката, а да бъдат стимулирани.
Всичко това има шанс да се случи. Ванухи Аракелян е професионалист и човек, който досега се е пазел от интригата. Сядайки на горещия пост председател на Варненския окръжен съд, тя има шанса да успокои духовете сред магистратите.
И още нещо – да се зарови в предишните дела и документи. Като например подписваните разрешения за подслушване и мизата за някои назначения.
За да не се носи славата на съда като съд за поръчки.

Веселина Томова
в-к “167 часа-Варна”