Георги Първанов трябва да се извини заради публикуваната стенограма от разговора си със Симеон Дянков. Това призова Бойко Борисов в интервю за „Стандарт“.
Според премиера само така може да се сложи точка на скандала.
Порицах Дянков, пратих го на крака при президента, за да се изясни въпросът, а там му беше устроен другарски съд, възмути се Борисов.
В този съд участваха и хора като Кирил Ананиев, които носят пряка вина за сегашния орязан бюджет и всички обвинения към финансовия министър, допълни министър-председателят.

От този анонс на StandartNews за интервю с Борисов, което трябва да бъде публикувано утре, става ясно, че премиерът поставя невъзможно условие на президента. Първанов да се извини за преднамерената си акция? Това е все едно да очакваш да си признае за ролята си в скандала “петрол срещу храни” , в която по данни на ООН БСП се е облажила от Саддам Хюсеин именно по времето, когато беше партиен вожд.

Първанов не се извинява и не си признава. Не е такъв другар. Той трябва да бъде изобличаван. А в това отношение сегашната власт има повече възможности, отколкото в обречените на провал усилия да го побеждава на негов терен, какъвто е пълният с номинирани тъкмо от Първанов съдии в Конституционния съд.

Ако подтекстът на очевидно нереалистичното условие за помирение, което поставя Борисов е да няма помирение, тогава премиерът трябва да направи следващата крачка: да удовлетвори искането на блъфиращия Първанов за отваряне на икономическите досиета на прехода.

Самият Първанов изглежда се усети, че вдигна топка, която може да бъде забита в неговото поле ( да се изразя на разбираем за него волейболен език). За мен точно фразата му за тези досиета от конското, което чете на Дянков, е издайническият ключ към слабото му място. Никой не бил събирал данни за икономическите досиета на прехода, побърза той да се измъкне от положението, лицемерно изразявайки съжаление.

Първанов не за първи път се опитва да замита следи. Някой обаче трябва да се поинтересува кой и защо стреля по негови съветници. Освен за Манол Велев, особено интересно ще бъде да се разбере нещичко и за Емил Кюлев. Застреляха го демонстративно на т.н. “правителствено трасе”, на самия бул. “България” посред бял ден. Застреляха го пред всички околни, само не и пред…охранителните камери на това трасе. Защото стрелците са знаели изключително точно къде са онези няколко метра извън техния обсег на кръстовището с бул. “Димитър Несторов”. Кой ли би могъл да познава толкова перфектно охранителната система по трасето?
И какво направи тогава Първанов? Още същият ден на практика сложи вето върху разследването на всяка версия за убийството, свързана с бизнеса на собственика на банка ДЗИ.

Не беше изстинал трупът от осмото поредно показно убийство от такъв род в рамките на два месеца и трима души на върха на държавата светкавично и публично декларираха, че Кюлев е бил “чист” в бизнеса си – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и самият Първанов. Ето какво заяви Филчев ( преразказано и от останали двама пред медиите):“Бизнесът на покойния Емил Кюлев е чист, след като той не се занимава с организирана престъпност, очевидно неговото убийство не може да бъде обяснено със стандартните до този момент обяснения. Това не е част от борбата за наркопазарите, това не е част от борбата за овладяване на контрабандни канали. Ясно е за мене, това действие има политическа окраска”, беше категоричен главният прокурор Никола Филчев.
На Филчев, както се вижда, му било ясно и без разследване. Но какво стои зад това канонизиране в светец на банкера Кюлев – вторият по богатство българин и пръв сред олигарсите от обкръжението на Първанов?

Ако Борисов иска да отвори това криминално досие, от него ще потече доста интересна икономическа информация. Нали това иска Първанов? А и самият Първанов може да даде безценна информация. Защото е разговарял с Кюлев надълго и нашироко часове преди да бъде застрелян. Доколкото ми е известно след разговора Кюлев е променил плановете си да пътува в чужбина. И остава (завинаги) в България – пада на прострелян на бул. “България”.

Дали си пази стенограмата Първанов? И ако я има – защо не ни я покаже, щом е такъв борец за прозрачност?

Вярно е, че от Първанов извинение няма да дочакаме, но от умрял писмо може и да получим. Въпрос на стенограми и прозрачност, което пък е въпрос на политическа воля. Защото с импийчмънт Първанов няма да го капичнат ( както основателно писа в блога един читател).

Кюлев може да е бил наистина кристално чист. Не знам. Но знам, че беше и лобист на огромни интереси, което никой не смее да напише и до ден днешен. В противоречие с възприетата в ЕС практика, в България разговорите за превъоръжаване на армията за милиарди левове минават през частни лобисти . Емил Кюлев, толкова близкият до главнокомандващия банкер, имаше позиции по въпроса за евентуална огромна сделка с американския концерн “Локхийд Мартин”. Днес е известно, че тя не се състоя. Но само дни след смъртта му беше обявена успешна сделка с конкурента за превъоръжаване на армията ни “Юрокоптер”, за която лобираше пък Николай Гигов. Същият бизнесмен сега приюти на работа шефа на ДАНС от времето на тройната коалиция Петко Сертов.

Тъй че икономическите досиета на прехода са си криминални. А Борисов би трябвало да разбира от тези работи. Въпросът е дали му стиска да се разрови и да удовлетвори молбата на Първанов да бъдат отворени въпросните досиета на прехода.

Иво Инджев/ivo.bg