"Сега демократите в България имат възможност да гласуват срещу фасадната демокрация", казва Иван Костов пред седмичника на ДСБ в. "Седем" за кандидат-президента Неделчо Беронов.

Във философския речник на неговата партия "фасадна демокрация" е нещо наглед хубаво, което обаче крие зад гърба си разни лоши неща като статуквото, ченгетата, досиетата, другите десни партии и въобще всички хора, които не споделят претенцията за морален абсолютизъм на Костов.

Предизборното послание “НЕ на фасадите” осигури на ДСБ припълзяване в парламента с резултат, опасно близък до критичния минимум. Очевидно на мнозинството демократи в България им се е изплъзнала дълбочината на костовия проект, който изобличава привидностите и вдига булото на заблудите, за да прогласи Истината от ъгъла на “Витошка” и “Кърниградска”.

Е, избирателите на предстоящите президентски избори са все същите хора със слаба или никаква подготовка по философия. И вероятно поради това ще бъдат просвещавани от Инициативен комитет, в който има и философи, наред с певците.

Какво ще обясняват те? Че Неделчо Беронов е почтен, достоен, професионалист с опит и с качества на обединител на нацията. Несъмнено това е така. Но безспорните лични достойнства на конституционния съдия в случая звучат като подвеждащата реклама за стоките с изтекъл срок на годност. Защото авторитетният човек е едноличната номинация на Иван Костов, наложен от него с хитрост и натиск, за да обезсили другите десни партии и да задуши основния си конкурент за доминация в дясното - Петър Стоянов.

След като си осигури тактическа победа в преговорите с другите десни за обща кандидатура, лидерът на ДСБ се дръпна зад кадър. На практика той се скри зад фасадата на конструирания от него Инициативен комитет за издигането на Неделчо Беронов.

Така той смята, че си осигурява заслон от всички бъдещи упреци, че пак е провалил десните надежди за промяна и че е осигурил втория мандат на Георги Първанов, с което окончателно е омаломощил десния проект. Всъщност носещият отговорността за номинацията на Беронов дезертира от нея дори още преди да му е потърсена сметка.

Освен, че Костов прехвърли отговорността за президентските избори на Инициативен комитет и щаб от хора, които не могат да носят друга, освен професионалната си отговорност, натовари с нея и кандидата си за президент. Превърна го в камикадзе: “Аз сам ще си носия отговорността за резултатите”, казва Беронов, давайки собствения си авторитет за прикритие на политическия отговорник за изборите.
Как се нарича всичко това на езика на ДСБ? Фасадна демокрация.

Неделчо Беронов е фасаден кандидат за президент и би бил фасаден президент, ако теоретично можем да си го представим като печелившия на вота. Издигнат от фасаден комитет. Номиниран в резултат на фасадни преговори между партии, които не могат да се понасят и днес са по-далеч една от друга, отколкото бяха в началото...

Гласувайки за този симпатичен и интелигентен човек, гласуваме за Костов. Защото той е лицето зад фасадата.
Но избирателите отреждат с мъка 4-5% на ДСБ и още по-малко лично на председателя й. А 40-45% от тях искат нов президент и политическа промяна. Ясно е, че Неделчо Беронов не може да реализира проекта за нов политически курс на държавата, за какъвто претендират “маркетолозите”, надничащи иззад гърба му. И не само защото не разполага с обществени ресурси, а защото целта на въпросните “маркетолози” е да закрепят статуквото, което уж разобличават.

Статуквото е единствената хранителна среда на ДСБ, защото то им осигурява една мъничка, но сигурна територия на фасадна опозиционност. За по-голяма роля този капсулиран проект не може и да мечтае. Затова целта на Костов е на предстоящите избори да закрепи статуквото - без значение кой печели или губи, винаги в елита остават едни и същи хора година след година. Така е гарантиран олигархичният модел, политическото пространство е узурпирано и корумпирано и остава владение на определен кръг политици и фирми, грижещи се само за личните си интереси. В резултат на този модел, след управленията на Виденов, Костов, Сакскобурготски и Станишев България е най-бедната в Европа, по-бедна и от най-бедната сред източноевропейските страни.

Това са резултатите от фасадната демокрация, формирала петнадесетгодишното политическо статукво в България. Иван Костов всъщност е един от видните строители на тази "демокрация" заедно с останалите участници в статуквото.

И ако има реална атака срещу фасадата, срещу административно-политическата олигархия, то тя няма как да дойде нито от Костов, нито от червените, нито от жълтите и най-малко от Доган. Разрушаването на сегашният политически модел е възможно само с активната позиция на гражданското общество.

По тази причина участниците в статуквото - като се започне от Румен Петков и Румен Овчаров и се свърши с Иван Костов и Атанас Атанасов - така неистово атакуват Бойко Борисов и идейния му проект ГЕРБ. На всички тях им е ясно, че когато най-харесваният човек в препатилата държава създаде своя политическа формация и екип от хора, стояли далеч от злоупотребите с власт, силата им ще бъде разрушителна за сегашния политически модел, правилно определен от един от авторите му, Иван Костов, като "фасадна демокрация".
Стефан Николов
в-к "Монитор", 28 август 2006г.