Може би трябва леко да преосмислим усещането си за „етнически мир" и добросъседство по градовете и селата ни.

Това са понятия, обичани от политици и затова толкова често използвани, че сме ги приели за непоклатима даденост и най-вече - за чиста и вечна истина.

Последните събития от Катуница обаче трябва да ни накарат да преглътнем един малък нюанс по този повод.

Да, може би мирът и добросъседството ги има, но те са по-крехки, отколкото ни се иска да вярваме.

В същност, това не е точно така по местата, населени с българи и турци. Защото там живеят хора с общи проблеми, с общи радости, с общи несгоди, които се мъчат да преодоляват по сходни начини.

Но когато дойде въпросът за циганите (умишлено и категорично не използваме „роми", тъй като смятаме, че циганин не е обидно наричане!) изпъква ярко крехкостта на внушеното ни добросъседство.

Една искра - и него го няма. И това е двустранно. Сега бунтът е в Катуница срещу така наречения Цар Киро и циганите около него, но той може много лесно да се пренесе на други места.

При положение, че предпоставките са на лице и трябва само повод, то много лесно е да се окажем в едни страховити локални инциденти.

Защо ли? Защото - от една страна - на хората им писна от един неофициален двоен стандарт. При който (банални неща, но верни и ежедневни) едните плащат вода и ток, другите не. На едните - като не плащат им спират неплатеното, на другите - не.

Едните и другите живеят в обща държава, но първите - чисто, другите - не. Возят се в едни и същи рейсове, но контрольорите искат билети от едните, другите се правят, че не ги забелязват.

(Разбира се, има и изключения, но те са много малко и недостатъчни, за да променят контекста).

Десетки програми, декади и обществени организации се грижат за приобщаването на едните към другите, но усилията стигат до поредния изтърбушен апартамент, разфасован жилищен блок и спиране детето от училище, за да се включи в поредната бригада за преджобване, или просия.

Затова не бива да се учудваме, защо при един пътен инцидент - за съжаления такива стават всекидневно в цяла България - катунчани въстанаха и тръгнаха срещу Киро и другите. Страшно е, че се чуват и искания за изселване, както и е страшно онова предложение на словашкия националист за нова държава в Европа, която да събере всички цигани. Безумно и неизпълнимо.

Но трябва да сме готови за такива преливания на чаши и за в бъдеще. Защото в, уви все по-слабата ни социално държава, трябва да го има поне балансът за онова еднакво справяне с несгодите.

Добре - бедни сме. Но не може едните да ги третират като неравнопоставени и нуждаещи се, а другите не.

Трябва ли да си повтаряме азбукарската истина, че държавата и законите са еднакви за всички. Може би, защото това така и си остава само на книга. Иначе - държавата и законите се тълкуват спрямо ситуацията и хората, замесени в нея.

Неоспоримо е само едно - държавата е обща и в нея живеем и ще живеем всички. Оттук насетне трябва непримиримост и основното - просвета. Училище, образование, втълпяване в нечии глави за нуждата от ученето и т.н.

Защото, твърде кратък е пътят от неграмотността до оскотяването. А стигне ли се дотам, и Катуница няма да ни помогне.
Милослав Йосифов /news.bg