Когато трагедията докосне български кораб или някъде по света загинат български моряци, сякаш страда душата на Варна. Като че ли всички в морската ни столица са почернени – без разлика от пол, възраст, вяра или занятие. И обикновено всички си задават един и същи въпрос – кой е бил корабособственикът и кой капитанът на фаталния кораб.

Така е! Каквото и да говорим, и за добро, и за зло, отговорностите винаги се носят именно от корабособственика и капитана на кораба, а не от... обслужващия персонал на сушата. От както свят светува е било така и вероятно така ще бъде винаги. Просто няма как един да обира овациите когато се раздават премии, а друг да бере ядовете когато смъртта настигне екипажа.

Т.нар. корабни брокери и агенти обаче явно не са наясно с тези прости житейски истини. На 22 декември 2006г. обявиха, че призовават да не се обслужват либийски кораби в български пристанища в знак на солидарност с арестуваните български медицински сестри в Либия.
Без да питат никой.

Просто така - Свилен Крайчев, председател на Управителния съвет на БАКБА и Даниел Константинов, секретар на асоциацията тръгнаха с чужда пита помен да правят. Резултатът е печален - сега в Либия не допускат български кораби. Далеч по-справедливо щеше да е, ако някой в Либия беше се сетил да забрани, примерно, на либийски граждани да посещават офиса на Свилен Крайчев. Защото всяка ответна мярка изисква реципрочност. Добре е либийците да знаят, че Крайчев може много работи да иска, но не може да дава акъл, нито как да се управляват пристанищата в България, нито кой корабособственик как ще стопанисва кораба си. За съжаление на финала, след “дипломатическите” авантюри на БАКБА, загуби инкасират корабособствениците, капитаните и от там - екипажите.
А не брокерите и агентите.

В крайна сметка никой няма нищо против да бъде подпомогната каузата на българските медици в Либия, но както веднъж вече писахме - всяка жаба да си знае гьола.
Антон Луков