Когато пълните резервоара на своята компактна европейска кола или просторен американски джип, плащате толкова, колкото един руски учител получава на месец. И всеки път, когато наливате бензин, субсидирате един неефективен, изостанал режим, който не произвежда почти нищо друго, освен енергията. И даже по-лошо ­ сътрудничите на едно политическо зло.
Понеже има практически монопол върху доставките, Москва реши, че може да диктува цените и започна годината с газова война срещу Киев. Но понеже Украйна има практически монопол върху преноса, на Русия є се наложи да затвори очи, веднага щом видя как падат доставките за западна Европа.
Модерните икономики разчитат на конкуренцията, не на монополите. Днес продуктите, които руснаците консумират ­ ядките на "Нестле", мердецесите, холивудските филми ­ са конкурентни. Проблемът е, че не те ги произвеждат.
Руснаците плащат за тях с печалбите от нефта и газа. Правителството прави частично преразпределение на печалбите, като събира данъци и плаща заплати. Цените на газта растат­ растат и заплатите на руснаците. Това обаче води до инфлация, тъй като руснаците произвеждат почти само газ и нефт. За да я избегне, правителството депозира печалбите в Стабилизационен фонд. Но понеже Кремъл няма доверие на собствените си облигации и бонове, Стабилизационният фонд инвестира в западни ценни книжа.Така правителството губи възможността да модернизира руските градове, пътища, болници, университети.
Но инфлацията продължава да расте, а с нея и цените на недвижимите имоти. Ипотеките са достъпни на жестока цена. Нито един държавен служител, военен офицер или професор не може да си купи и най-скромния апартамент, освен ако няма допълнителен, често незаконен източник на приходи. А повечето нямат.
Русия е витрина на една от най-грозните истини на нашата епоха: нелибералните общества могат да имат растеж не по-малък, и даже по-висок от отворените.
Чуждите правителства изглежда нямат нищо против. Те даже подпомагат разпростирането на руския имперски проект върху Европа. Например бившият германски канцлер Герхард Шрьодер стана председател на една дъщерна компания на Газпром, която строи газопровод по дъното на Балтийско море.
Срещу петрола руснаците си купуват и знание. Вносните технологии излизат евтино, ако измерваш цената им в барели петрол. Затова страната произвежда дефицит на геолози и химици, да не говорим за юристи и икономисти. Единственото, което є трябва, е една банда политици. На нея родни специалисти не є трябват, те даже са опасни. В редки пристъпи на откровеност кремълските управници казват, че според тях руската нация била "свръхобразована". Неотдавна те откриха нещо, което арабските им колеги от Персийския залив отдавна знаят ­ за всеки режим, който разполага с много петрол, е по-добре да купува знание, отколкото да го произвежда.
Затова руските университети се управляват от овехтели, ограничени консерватори. Учените биват изправяни пред съд за технологичен шпионаж. Договори на стойност милиарди долари биват подписвани от бивши кадри на КГБ. Политически партии биват създавани и закривани от анонимни кремълски чиновници. Изборите биват фалшифицирани. Бедни съседи като Украйна биват изнудвани.

Александър Еткинд*
В-к "Монитор", 16 януари 2006г.

* Александър Еткинд преподава "Руски изследвания" в Кеймбриджкия университет.