Българските държавници трябва да сменят хардуера

През последните две - три седмици се очерта новата стратегия на Москва спрямо България. Ако доскоро Москва просто мърмореше, че е против разширяването на НАТО и че не одобрява решението на България за членство, в момента се забелязва нов подход. Русия се опитва да дискредитира България като благонадежден партньор на Алианса, като на настойчиво натрапва пред света голямата си близост с България.
Никак не е случайно, че в дните на най-активно натовско присъствие и говорене в София, тези събития бяха "захлупени" от паралелно руско присъствие и руската оценка за тях. Какво стои зад шумно прокламираното затопляне на българо-руските политически и икономически отношения?

Да вземем например така прехваленото споразумение за изплащането на руския дълг към България. Защо решението беше взето точно сега? Защо беше подчертано, че никоя друга държава от бившия съветски блок не е получила по-добри условия? Какви политически ангажименти на България стоят зад това споразумение?

Не е нужно да се знаят подробности от конфиденциални разговори, достатъчно е да се види какво беше изтъргувано. На първо място, Русия, която на думи е толкова добронамерена към уреждането на дълговия проблем,отказа да изплати с резервни части за МиГ -29 близо 50 милиона долара. Ако това беше направено, решението на българското правителство да откаже преговори за придобиване или ползване на западни изтребители и да избере ремонт и модернизация на МиГ -29, наистина щеше да бъде оправдано. Мотивацията за избора на МиГ-овете беше, че това е икономически най-изгодното решение.

Какво се оказва по - изгодното? България ще трябва да задели от натоварения си бюджет чисти пари за изплащане на ремонта и модернизацията. Според източници от НДСВ още през септември м.г. посланик Титов е договорил с бившия началник на премиерския кабинет Стоян Ганев избора на МиГ-овете като условие въобще да се "отпуши" разглеждането на въпроса с руския дълг към България.
Е, отпуши се. Като победител в конкурса за обществена поръчка за ремонта и модернизацията на съветските изтребители беше посочена руската компания МиГ. Най-вероятно заради това, че като производител ще ни предостави лицензите за ремонт, който да се осъществява в Пловдив. Европейският консорциум EADS, който загуби състезанието, щял да бъде предпочетен като подизпълнител, защото пък той може да извърши онова, което е същественото за модернизацията - самолетите МиГ да имат натовска опознавателна система "свой-чужд", която руснаците нямат. Германия като част от консорциума EADS вече официално протестира избора на българското военно министерство.
Не може да не направи впечатление и това, че 24 млн. долара от руския дълг все пак ще се изплаща с военни доставки. Щом е имало предоговаряне на структурата на дълга, защо е прието това условие?

Какви руски военни доставки са необходими на България, след като е ясно, че въоръжените сили трябва се модернизират по натовски стандарти и след като новото руско военно оборудване е по-скъпо от западното. Ако става дума за допълнителен ремонт и модернизация на съществуващо руско военно оборудване в България, това е друг въпрос и той е много повече политически, отколкото военен или финансов.
Много особено чувство на загриженост прояви в София председателят на руската Дума Генайдий Селезньов, който попита колко ще струва българското членство в НАТО. Той е последният, който може да задава този въпрос, след като
България опрости над 40 млн. долара на Русия.
Което отново не стана ясно защо е направено, но се разбра, че Москва предявява претенции за сгради и имоти на "Булгартабак" и "Горубсо" за около 800 млн. долара по Парижкия договор от 1947 г. Явно това е историческата перспектива, в която Москва си представя да изгражда новите отношения с България. Дори и преговарянето на тези претенции да не започне скоро, то много скоро може да се окаже, че правителството не може да продаде "Булгартабак" заради неизчистени задължения.
Едва ли имат нужда от коментар всички изяви на руски парламентаристи в България. Достатъчно е да се припомни вметването на Генадий Селезньов след срещата му с външния министър Паси, че ако България има трудности, първо ще почука на вратата на Русия, а не на Брюксел. Очевидно трябваше да се демонстрира, че каквото и да си мислят или да правят българите, зависимостта им от Русия ще си остане нещо постоянно. Както и тяхната близост като славянски народи.
Руската парламентарна делегация отдели за честването на българския национален празник три дни - вероятно повече време, отколкото за който и да е руски национален празник.
Показните прояви на нерушимите българо- руски връзки
бяха демонстрирани по всевъзможни начини. Най- неочакваният, разбира се, беше съобщението на несебърския кмет, че администрацията на руския президент Путин ще строи резиденция в черноморския град. Много е важно и уточнението, че това ще е първата резиденция на руския президент в държава, която не е член на ОНД.
Проблемът е дали новият подход на Москва се осъзнава в България и ще последват ли адекватни действия от страна на управляващите. В случая едва ли някой очаква да тръгнат да се карат показно с Москва, а просто да провеждат балансирана държавна политика, съобразена с българските национални интереси.
Независимо че всички български държавници, политици и институции декларират решимостта си за НАТО, те трябва да имат предвид, че в международен план страната ни все още се ползва с имиджа на
най-близък сателит на Москва
от времето на Варшавския договор. Вероятно и поради тази причина отношението на Алианса към Румъния е една идея по-снизходително. Защото и там имаха Чаушеску, имаха Секурирате, но все пак Румъния още по комунистическо време се опълчи срещу Москва. И в Румъния, както и у нас, не е имало организирани движения за сваляне на комунистическия режим, но все пак е имало осъзнат акт на разграничение от режима в Москва.

Продължава тук...