От подробностите около поредният шпионски скандал между натовска държава и Русия най-интересна ми се видя една миниатюрна на пръв поглед капка от информационния поток: чешкият печат цитира властите в Прага да се въздържат да екстрадират наведнъж всичките 5 разкрити руски шпиони в Прага от страх, че при реципрочната мярка на Кремъл Чехия ще изгуби „всичките си разузнавачи” в Москва, работещи под дипломатическо прикритие.

Ключовата дума не е просто „всичките”, защото в случая чехите могат и да блъфират за бройката с цел да заблудят руския противник. Подтекстът е по- важен, а именно, че Русия изобщо е посочена като противник. Защото става ясно, че за чешките медии ( и власти) е напълно естествено да съобщят, че тяхното разузнаване има свои хора в тила на Русия.

От много години следя тази тема в нейния български аспект и нито веднъж не съм забелязал дори намек от българска страна за нещо подобно. Разузнаване СРЕЩУ Русия? Дори и да има, за това „не е прието” да се говори. Не газова война посред люта зима, а същинско обгазяване да ни спретнат „братушките”, държавата и нейните производни смятат за лош тон да се посяга на руската репутация, градена систематично толкова години.

Единствено при управлението на ОДС от София бяха отзовани трима руски граждани – по искане на българското правителство „ за дейност, несъвместима с дипломатическия им статут”. Но чак пък някой да се е осмелил да формулира като естествена задача на разузнаването да събира информация в полза на българските интереси на руска територия!

Защо чехите могат, а българите- не?

В интерес на справедливостта, доста време след зимната криза с руския газ, поставила на изпитание не само удобството и здравето на стотици хиляди български граждани, но дори живота на цял град ( Димитровград за малко да се взриви поради внезапното спиране на газоподаването в местните химически заводи), управляващите споменаха бегло, че са имали предварителна информация, включително по линия на разузнаването ( но не пролича).

Това обаче не значи нищо – предупреждението може да е дошло по „съребрена линия”, от друго разузнаване. А и толкова по-зле за държавата ни, ако е била предупредена, но не е взела превантивни мерки.

Някак символично в това отношение беше тази пролет прогонването от Брюксел на руския шпионин Василий Чижов.. Не за друго, а защото баща му е същият Чижов Старши, посланик на Русия в ЕС, който на два пъти нарече България руски троянски кон в ЕС. Което си беше „разузнаване с бой” от негова страна – щом София не реагира на такива публични обиди, какво остава за онези, които си остават скрити от нашето общество! От Чижов Старши разузнаването, от Брюксел- боя. Но не и от София.

При такова ниво на търпимост на унижения, никак не е чудна и „свенливостта” на държавата ни спрямо важната за българските национални интереси информация за това какво ни готвят „братушките”. А при съотношение 1 към 10 в търговския баланс в тяхна полза, те са състояние с едно кихване да ни заразят с икономически паралич. Подобна „интимна” връзка по търговска линия България няма с нито една друга страна…

Отговорът на въпроса за това, какво и защо могат да си позволят в противопоставянето на руската намеса ( малки) страни като Чехия и Естония, както и ( не толкова малки) Полша, Румъния, е в следното: имат политическата воля да го направят. А имат самочувствието на равноправни.

Остава да видим как и какво ще се случва и в това отношение у нас сега, когато на власт е правителство, което по волята на избирателите се радва на безпрецедентна за последните 20 години възможност да взима самостоятелни решения.

А положението вече е неудържимо: след руските медии, руски политици вече започнаха да се обаждат с предупреждения към новото правителство в София да не посяга на руските енергийни проекти в България. Първи сондира почвата депутатът от Думата Валерий Драганов, председател от руска страна на руско-българския обществен комитет ( каквото и да значи това). В интервю за БНР той категорично заяви в Москва, че Русия няма да се откаже от проектите СИ в България.

Че ще има ескалация на този фронт, няма съмнение. Ще го удържи ли новата ни власт?
Иво Инджев/ivo.bg