Бъдещето на руското нашествие в Грузия все още е неопределено. Но могат да бъдат направени някои изводи:

В постсъветската ера руската сила е извънредно брутална, както вече видяхме в Чечения. Тази бруталност беше повторена – макар и в по-малка степен – при окупацията на една суверенна държава, извършена от руската армия, която настъпваше и се оттегляше където и както реши, пътем разрушавайки военната и гражданска инфраструктура на младата демократична държава пред погледа на потресения свят. Днес е Грузия. Утре може да е Украйна. Или пак в защита на преследваното рускоезично население ще са Балтийските страни? Или Полша?

Нова Русия не се интересува от международните протести, увещания и предупреждения. Студената война имаше своите правила. Знаците бяха внимателно дешифрирани. Използвахме полувоенна, полупацифистка херменевтика, за да реагираме на противниковите “сигнали с пушек и сирени”, по израза на философа Мишел Сере. В тази нова Студена война вече няма сигнали. Няма правила. Русия отговаря с неприлични жестове на нашите “послания”, които си знаем, че няма да имат ефект. Нали тъкмо когато Кондолиза Райс беше в Тбилиси, Владимир Путин с доскоро немислим цинизъм и самоувереност заповяда на войските си настъпление в Каспи, на 30 километра от грузинската столица.

Русия безсрамно извращава принципи и идеи. Тя размахва “прецедента” с Косово, като че ли има нещо общо между случая със сръбската провинция, която с десетилетия беше подложена на репресии, насилие и етническо прочистване, и Осетия – жертва на “геноцид”, който според последните проучвания (доклад на Human Rights Watch) е отнел 47 живота. И погледнете как използват в своя полза – както и в интерес на рускоезичните малцинства, които искат да върнат под крилото на Империята – аргумента за “задължението за намеса”, който трябва да оправдае грабежите на руската армия и нейните опълчения в Гори и други места. А това е прекрасен, висок принцип, скъп на френския външен министър и някои други. Как смеят! Е, г-н Путин посмя и го направи.

Европейската – и в този случай френската – дипломация е слаба. Очакваме от великата демокрация да осъди и накаже агресора без уговорки. На практика направихме обратното. Беше наказана нападнатата страна. Слабият беше накаран да отстъпи. Точно както преди 15 години в Дейтън босненският лидер Алия Изетбегович беше принуден да подпише договора за разпокъсването на страната му. Грузинският президент Михаил Саакашвили също беше принуден да приеме документ, наричан от руснаците “планът Медведев”. В него една дума не се казва за териториалната цялост на Грузия. А освен това съдържа клаузи за “допълнителни мерки за сигурност”, които дават право на руската армия да бъде разположена и да патрулира на територията на страната, което е скандално по принцип и с неопределено приложение. Дали светът се е обърнал нагоре с краката или сънуваме?

Западното обществено мнение от първия ден стана лесна жертва на кремълската пропаганда. Знаем, че руската армия усилено се е подготвяла за война преди 8 август. Знаем, че е съсредоточила на “границата” между Грузия и Южна Осетия значителни военни и паравоенни сили. Знаем, че руснаците методично са ремонтирали железопътната линия, по които са минали военните ешелони и знаем, че поне 150 танка са влезли в Южна Осетия през Рокския тунел сутринта на 8 август. С други думи, вече никой не може да игнорира факта, че президентът Саакашвили е решил да действа, когато не е имал друг избор и войната вече е била започнала. Но въпреки това натрупване на факти, които би трябвало да са очевидни за добросъвестния и внимателен наблюдател, много от медиите подхванаха тезата, че грузинците са започнали войната.

Трябва да преосмислим всичко това. Трябва да анализираме в дълбочина тази слепота, която може, ако не сме внимателни, да увековечи западното “малодушие”, което навремето Солженицин осъди и което смятахме, че сме оставили в миналото. Ако не чувството за чест, то здравият разум изисква да спасим Европа в Тбилиси.

Бернар-Анри Леви*, в. “Уолстрийт джърнъл” - Mediapool.bg
*Бернар Анри Леви е един от най-изтъкнатите съвременни френски философи