И така, този етап от кризата отмина ... сега вече не знаеш как да го наречеш - руско - грузински? Руско - американски? Руско - натовски? - общо взето, този етап от кризата приключи. Сега вече е безполезно да се преравя отново историята на събитията. Никой в нищо не може да бъде убеден, да се върнем назад с машина на времето не е възможно.

Един е сега въпросът - какво ще стане утре?
Не, не в отношенията с Грузия - тези отношения вече ги няма. И няма да ги има в скоро време. Но това, Бога ми, не е най-главното за Русия.
И даже не в отношенията със САЩ, със Запада изобщо. Това без съмнение е изключително важно. Но този въпрос няма да има отговор, докато не разберем действително главното - кои сме ние?
Какви са нашите цели?
Стратегически цели.

Досега подобно разбиране няма.
А тъй като ситуацията е абсолютно сериозна (най-сериозната от времето на Карибската криза), необходимо е да се каже истината - пред себе си и на света.
Русия показа сила. На първо място - не силата на мускулите на танковете, а сила на политическия характер.

Русия открито реши се противопостави на Грузия военно (и удържа победа в класическа „малка победоносна" война). Русия се реши на политически и психологически сблъсък със САЩ - и не се „обърна".
Това е голям психологически, „пиарски" успех, особено в очите на нашия народ. Народ, който отдавна чакаше - по цяла редица причини - този „триумф на волята".
Но тази победа може да стане пирова победа - границата е много тънка.
За всяко удоволствие трябва да се плаща - и няма съмнение, че ще трябва да се плаща и за тези успехи. Размерът на цената засега никому не е ясен.
Но главното даже не е това. В края на краищата Русия е достатъчно силна и може да плати цената.

Основният въпрос сега е съвсем друг.
Към какво е насочена (и ще продължи да бъде насочена) тази сила? За решаването на какви задачи?
„Не си струва да се прегъваме пред изменчивия свят - нека по-добре той се огъне пред нас".
Светът се огъна - макар и със скърцане.
Но не си струва да се успокояваме с илюзии - ако продължим да оказваме натиск на света, той може така да пружинира, че ще ни се стъжни!
Просто казано - преследва ли Русия цели на външна експанзия?
Експанзията може да е различна - от класическата териториална (да речем, възстановяването на СССР) до по-сложни варианти - психологическа, информационна и т.н. войни.

Така някой си г-н Доренко на сайта „Ехото на Москва" обяви война на САЩ „от името на Русия". Нашата страна трябва окончателно да мине на военен режим на съществуване. Така де, какви са тези неща мир, апартаментчета, памперси и пелени, отпуски и ипотеки - що за безнадеждно унила пошлост! Нима за подобна мерзост се ражда Човекът?! Нее! „За скръб на всички буржоа / световен пожар ще разпалим / кървав световен пожар / Господи, благослови ни!". Пламенният публицист ни призовава да започнем - крайно време беше! - световна война срещу САЩ по всички меридиани и паралели, от Латинска Америка до Близкия Изток.
Е, ентусиазмът на Доренко е разбираем - той на времето с острите си думички победи Примаков и Лужков, така че и днес в ефира (само да го пуснете!) ще оправи и западния свят. А останалото - то е въпрос на техника, военните да се справят. А ако Западът от нямай къде започне да се опъва? Ами тогава ще умрем, голяма работа! Все някога ще се наложи ... Доренко вика на читателите си, както Фридрих Велики на гренадирите, когато те побягнаха назад: „Мерзавци, вечно ли се надявате да живеете?!" Да, всички ще се омацаме - но поне ще е забавно.
Отлични съвети, „забавна наука".

Другите империалисти са по-малко забавни, прекомерно сериозни, скучни, но по същество „разпалват" не по-зле от този.
Тогава, нека се отнесем към тях с подобаваща сериозност.
Казано просто: сега и отдавна преди популярната „имперска тема" в стила на ранния (пък и сегашния) Жириновски намирисва - да си го кажем честно - на национална склонност към самоубийство.
Всички тези „хвърляния с главата напред към Юга" - намеренията сега да се заемем с „проблема за Крим" (и по-широко - за Украйна), а утре току виж с „проблема Западен Казахстан" и т.н. - субективно са безумие, а обективно - призив към унищожаване на Русия.

Западът - някой искрено, друг демагогски - подозира Русия точно в това. В Украйна „назряващото нападение над Крим" е най-модната тема за тамошните жириновски-доренко-дугини-затулини. И далеч не само на тях. За „заплаха" прямо говори и Ющенко, настоявайки за спешно подсилване на украинската армия.
Логиката на тези разсъждения е абсолютно очевидна.
„Утре ще раздадете паспорти на жителите на Крим, после на още някой и ще започнете, така да се каже, да ги ‘защитавате и освобождавате' пресъздавайки Империята - ето в какво се състои вашата политика. Това е политиката на Германия през 1930те, когато тя ‘освобождаваше и обединяваше' германците в Австрия, Судетите, Полша".

Да не крием като щрауси главите си в пясъка.
На тези подозрения, на тези обвинения е необходимо да се отговори. Ясно, без двусмислици.
Отговорът от моя гледна точка е един. „Чужда земя не искаме и педя, но от своята не даваме и пръст". А границите на „чуждата" и „своята" земя = държавните граници на РФ, които не включват нито Крим, нито Севастопол, нито Източен Казахстан, нито нищо, което сме свикнали да вземаме за „наше". „Който не жали за СССР няма сърце. Който мечтае да възстанови СССР, той няма глава". (Путин). И никой няма да даде заповед - „настъпвайте, прибирайте нашите педи и трохи".
Русия никога няма да присъедини към себе си Абхазия и Южна Осетия.
Още повече - ситуацията там е абсолютно ексклузивна. Повторение няма да има - никъде. Никакви сепаратисти в нито една страна на ОНД (и в света) Русия не подкрепя и няма да подкрепя, както и няма да допусне от никого подкрепа за „своите" сепаратисти вътре в Русия.

Никакви „империи" не са ни нужни. „Русия няма сили за империя" (Солженицин). За сметка на това Русия има конституция, където са обозначени и границите, и формата на управление, и отношението към международното право.
Цялата тази кичозна „романтика на Империята", цялото това псевдонаучно геополитическо бръщолевене е огромна опасност за страната. Това изобщо не е безобидно чудачество (макар че несъмнено е чудачество). Именно подобни идеи (при това с панславянски сантиментализъм) „овладяха масите" (масите на интелигенцията) през 1914 година. Целият този „константинополски мираж" стана една от причините за встъпването в безумна война - и за гибелта на Русия ...
„На вас са нужни велики сътресения - на нас е нужна велика Русия".
Тази фраза е насочена срещу бесовете на антидържавността, мечтали да съборят Империята.

А нима „бесовете на патриотизма", мечтаещи върху костите на Русия да възстановят Империята, пренасящи графоманските си игри в реалната политика - нима тези бесове са по-добри?
Русия показа на света, че има телесна и духовна сила. Сега трябва също толкова ясно да се покаже, че имаме и сила на разума. Че ние никого не заплашваме - както и разбира се няма да позволим на някого да ни заплашва нас.

На Русия не й трябва да се страхуват от нея. А и да ни обичат не ни е нужно - още повече, какво е значението на тази дума в международните отношения е абсолютно неразбираемо. А Русия - кого обича? Кой изобщо „обича" някого? На Русия е необходимо да я зачитат, да я разбират, да можем самите ние и всички наоколо да виждаме ясни, прозрачни цели в нашата политика.
Най-забавното е, че тези цели са ясно посочени.
Технологическа и социална модернизация. Борба с корупцията. Подем в образованието. Подобрение на условията за бизнеса. Интеграция в света не само в качеството си на „тръба".

Забележете: никой отвън не може да попречи на реализацията на тези цели. Да попречи, а по-точно да „зачертае" тези цели може само едно - скъсването на отношенията със света, „технологическата и научна блокада" на Русия от страна на Запада, а вътре в страната - преминаване върху мобилизационните релси, подмяна: вместо решаване на свои, мирни, реални, вътрешни проблеми - безсмислено и агресивно гърмене и трещене.
Империя, териториална експанзия, неясни, но енергични заплахи към „Запада", живот „напук на Кондолиза Райс".

Какъв е този литературен кошмар, прощавайте?! От къде идва това изобщо?
Хитлер имаше идеология: „арийската раса - първа класа", „жизнено пространство".
Ленин-Сталин имаха идеология: „пролетариат", „диктатура на партията", „победа над световния империализъм".
Какво има общо всичко това със съвременната спокойна, прагматична, мирна, вменяема Русия?!
Или на Русия ударно искат да й пробутат някаква нова, мобилизационно - психопатична идеология?
Читателят може би също ще изскърца: „що за патос! С кого в крайна сметка спори авторът?"

Опитвам се със слабите си сили да споря не само с господата Доренко-Дугин-Проханов и прочее певци на неведомата „империя". Не само с най-либералния от демократите, мосю Жириновски. Не само с крепките московски стопански дейци, мечтаещи да „уредят Крим" и тяхната идеологическа подлога.
Бих искал да почукам на небесните порти и да постигна това, че глас от небето ясно и точно да каже (пък ако ще да повтори) всички тези общоизвестни истини - за нашите изцяло мирни намерения, за отсъствието на каквито и да е териториални, имперски и прочее претенции към когото и да е (както и никой няма претенции към нас!!). И бих искал нашата пропаганда да обясни - ясно и недвусмислено - на нашите граждани, че никой от отговорните политици не мисли за „имперски реванш" дори и в най-страшния си сън. Както Англия не мисли да завладява Индия, Франция - да освобождава Алжир, Испания - да „възстановява историческата справедливост" в Аржентина или Мексико, а Германия да си връща „гроба на Кант" в изконно руския град Калининград.
Русия постигна съвсем определен военен успех.

Русия показа своята морална сила - в това число своята независимост във взимането на решения.
Сега остана най-главното - да не се подадем на съблазънта на главозамайването от успехите.

Авторът се определя като независим политолог. Леонид Раздиховский е роден през 1953 г., кандидат на психологичните науки, бивш депутат, политически наблюдател. От 2000 г. е безработен и сътрудничи на редица руски медии.

Преведе от руски Димитър Събев /money.bg