Сега предколедно ще ви шокирам – макар и осакатен под натиска на Кремъл, новият закон за досиетата е добър! Тоест не е точно добър, но е по-добър от всички досегашни. Добър е като начало, особено ако се приложи. И особено ако се продължи.
Опитвам се от година-две да говоря за досиетата от необичаен за медиите ъгъл. Опитвам се да кажа, че освен да се отворят всички лични дела – на кадрови офицери, агенти и сътрудници – трябва да се разсекрети и служебният архив.

През май с Антон Луков даже писахме писмо на Румен Петков – и през юли ни отговориха от негово име, че имаме право да видим всичко разсекретено. Тогава нямаше нищо разсекретено. Би трябвало след приемането на новия закон вече да има. Ще четем и ще ви разказваме – или по-точно хора, които разбират от архиви, ще го правят. Медиите няма – те са по бързата слава и сензационните разкрития. Проблемът с досиетата е толкова персонализиран и толкова манипулиран освен заради политиците, и заради обслужващите ги или купени медии. Затова сме последната постокомунистическа страна, чиято бивша политическа полиция неистово се съпротивлява на вдигането на завесата пред нейните зулуми. А те са многобройни – и ужасяващи.

Държавна сигурност беше мафия, която имаше държава. Някои от мафиотите са вече известни, други са мъртви, трети скоро ще бъдат едното или другото, но За устройството, целите, задачите и функциите на всички съществували от 1967 година насам в системата на КДС и Държавна сигурност управления и структури, не се знае практически нищо. Не се знае и за техните ръководители и заместниците им. За българските граждани и чуждите граждани от български произход, жертва на така наречените „активни мероприятия”. За ВСИЧКИ вербувани секретни сътрудници - агенти, резиденти, държатели на явочни и конспиративни квартири – между 1967 и 1989 година, както между българските граждани, така и между чуждите граждани от български произход. За парите, които са ни стрували – чрез бюджета на НРБ. За парите, които са ни откраднали - чрез „външнотърговските дружества”. За оръжието и наркотиците, които са контрабандирали.

За „специалистите”, тренирали теориристи под формата на „помощ за братски държави, политически организации или революционни движения”. За убийствата, които са извършили За братушките-съветници от КГБ , които са им държали ръцете - на спусъка на Агджа, на чадъра на Пикадили. (За тези, които още не знаят – „Пикадили” е агентурният псевдоним на италианеца Франческо Гулино, агент на ДС и физически убиец на Георги Марков).

Всичко това е строго – и незаконно! – пазена тайна. Защо е незаконно, вече съм обяснявал: за тайните служби на комунистическа България грифовете за секретност просто не важат. Те не са обект на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г. Но дори да бяха, според същия този закон за документи, създадени преди 1990 г., грифовете за секретност падат с една степен. Тоест строго секретните документи с давност 30 години стават секретни с давност 15 години. Според всякакви закони – нови и стари - от лятото на 2006 нищо от архивите на ДС вече не е секретно!

Да не говорим, че според запознати в архива на ДС няма документи след 1985 г. А това освен недопустимо е и крайно изнервящо – особено за някои. Сега ще разберем поименно кои. Не се съмнявайте – разкритите ще огласят все още критите. Цял живот са правили така с другите, ще го направят и със себе си. Ние трябва само да гледаме, слушаме и четем. И да помним, за да не повтаряме. Никога вече!


Най-много какво да се прочете има в архива на Първо главно. Затова и дългогодишният кагебист Кирчо Киров го брани като един Александър Матросов. Но не заради Гоце, когото първаците прежалиха и даже предизборно се опитаха да провалят. В архива на ПГУ има 11 фонда, гъделичкащите масовото любопитство дела на щатни служители и извънщатни сътрудници са само един от тях. Другите са: лични работи и дела на агентурата; дела за оперативни разработки, проверки и наблюдение; дела за операциите срещу дисиденти и чужденци – ГЕОРГИ МАРКОВ И ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ІІ !; архив на контраразузнаването – кой знае защо, то винаги е било в МВР!; дела за бягства зад граница, убити на граничната бразда бегълцислужебният архив на ПГУ; ФОНДЪТ ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ, РАДИОГРАМИ, ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОЩА, наричан „оперативна преписка с резидентурите”, който първаците в парламента все пак успяха да скрият.

Всичко това трябва да стане достъпно за журналисти и изследователи, ако законът бъде изпълнен, описите на ДС станат публични и архивът от цялата страна бъде събран на едно място. Ако членовете на комисията разрешат, и ако първа(нов)ците не попречат.
Много ако. Но въпреки тях една малка битка беше спечелена. Предстои голямата – с Русия. Публична тайна е, че средният ръководен ешелон на Първо главно беше изключен от обхвата на закона под натиска на президента Първанов. Още по-публична е зависимостта на Първанов от Путин. И съвсем явна е зависимостта на Станишев от Първанов, т.е. пак от Русия. В момента сме на прага на Европа с Русия на шията.
Европа обаче „работи с дадености” – с тези, които сами сме избрали да не лъжат и крадат. (Както във вица – и така 23 пъти, защото 23 пъти сме ги избирали от 1990 досега…) Защото не вижда алтернатива, а не е нейна работа да я търси. Ще стане след година- две, когато чрез скритите ченгета им изнесем организирана престъпност и коруптивен бизнес, но сега още не е. Сега е наша – ние трябва да съберем информация и докадателства за зулумите на скритите първаци, които първановците явно готвят да работят с европейските пари. И да ги пратим в Брюксел, където може да нямат инстинкт за самосъхранение, но има ясни изисквания и правила. И който не изпълни изискванията или наруши правилата, плаща. Тоест, плащаме ние. Толкова ли сме богати?

България няма много опит в лустрацията, защото първа(нов)ците не искат да има. Затова е препоръчително граждански организации да свършат работата на държавата. Ако имат желание, има модел - румънски модел. Преди парламентарните избори през 2004 румънски неправителствени организации направиха широка „Коалиция за почтеност и морал в политиката: коалиция за чист парламент”. По определени критерии те съставиха списъци с онези партийни кандидат-депутати, недостойни да бъдат депутати, и ги изпратиха на партийните централи – предимно на управляващата тогава социалдемократическа партия, издигнала най-много неподходящи кандидати.

Централите отстраниха някои от най-компрометиращите ги типове, другите коалицията публикува под формата на „черен списък” –над 2 милиона листовки с имена, разпратени във всички 41 румънски избирателни окръга. Под натиска на гражданското общество социалдемократите оттеглиха 30 кандидати от листите си, но оставиха 95. Резултатът: 98 от първите имена в черните списъци не бяха избрани, 104 (пак най-вече социалдемократи!) бяха преизбрани. Формално акцията на гражданската коалиция успя под 50 процента, но социалдемократите паднаха от власт. Не е зле като за първи опит, нали?

Власите не се удавиха на края на Дунава. С Русия на шията можем да се удавим ние. И ще го направим, ако пак позволим на нагли първаци да ни правят на глупаци.


Калин Манолов