„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“, пеят ангелите по всички краища на Творението. Спасителят на човека и света Господ Иисус Христос се ражда и – както Евангелистът ни призовава да помним и почитаме – „..Словото стана плът и живя между нас пълно с благодат и истина…“.

За Събитието, което е неизтощим източник на оптимизъм и спасителна вяра за всеки един от нас, човеците, разказват библейският текст и народната традиция.

Евангелие от Лука 2: 1 – 20

РОЖДЕСТВО  ХРИСТОВО

През ония дни излезе от кесаря* Август* заповед – да се направи преброяване* по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний* управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Юдея, за града Давидов, наречен Витлеем, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.

В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

И внезапно се яви заедно с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!*

Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком и намериха Мариам и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. И като видяха, разказаха какво им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, което им разказаха пастирите.

А Мариам запазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.

И върнаха се пастирите, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което чуха и видяха, както им бе казано.

Кесар е гръцка форма на латинското Caesar по името на основателя на Римската империя – Гай Юлий Цезар. Палестина във времената на Новия Завет е римска провинция и се е управлявала от хора, които са назначени от кесаря, наречени наместници, какъвто е бил например Ирод Велики. Събитията, описани в Новия Завет се случват по времето на петима кесари: Август – 63 г.пр.Р.Хр.-14 г.; Тиберий  – 14-37 г.; Калигула – 37-41 г; Клавдий – 41-54 г; Нерон – 54-68 г.

Октавиан Август, Гай Юлий Цезар е римският владетел, сложил основите на Римската империя ( от impero, лат. – заповядвам, властвам, владея и оттам imperium – върховна власт, форма на държавно управление) след 31 г.пр.Р.Хр., когато властта му става еднолична. През 27 г.пр.Р.Хр. приема титлата „август“, като чрез нея свързва значимостта на своето управление с основаването на града Рим от Ромул, чието прозвище е било augurum augustum, лат. – този, който гадае по полета на птиците. Октавиан Август е титулуван Pater Patriae (Баща на Отечеството) и негови статуи е трябвало да има във всяка от римските провинции. Евреите силно са се противопоставяли в Храма в Йерусалим да бъде поставена негова статуя. Управлението му се характеризира с траен мир, заради което е наречено от историците Pax Romana, а заради извънредно високия разцвет на изкуствата и литературата – Златен век.

Кириний от Сирия е бил според сведения на римски каменен надпис от онова време два пъти управител на римската провинция Сирия. Изследователите издигат спорни тези относно значението на името му.

„преброяване по цялата земя“ е бюрократичен израз, означаващ периодичното преброяване на населението в римските провинции, на основата на което се определяли данъците, събирани от централната власт.

„слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ е възглас, който православните християни заедно със свещеника произнасят по време на тържествената служба по случай Рождество Христово. Важното при неговото произнасяне е, че е в сегашно време: не в бъдеще престои да се случи Събитието на всички събития, а то е факт в настоящето всеки път, когато тържествено и с радост го изричаме.

Евангелие от Матей 2: 1 – 12

ПОКЛОНЕНИЕТО  НА  ВЛЪХВИТЕ

А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от Изток* дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Юдейски? Защото видяхме звездата* Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници* народни, питаше ги: де трябва да е роден Христос? А те му казаха: във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Юдина, никак не си по-малък от Юдините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израил.“

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха.

И, ето, звездата, която бяха видели от изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца и майка Му и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато*, ливан (тамян)* и смирна*.

И, като получиха насън откровение да се не връщат при Ирод, те заминаха по друг път за страната си.

 „мъдреци от Изток“ или още влъхви – така са се наричали членовете на свещеническата каста на Изток и по-специално – в Персия и Мидия. Те са били едновременно жреци, учени, астрономи, мъдреци и пророци. Например старозаветният пророк Даниил е бил назначен за главен влъхва (маг) в двора на вавилонския цар.

„звездата Му“ е наименование на Халеевата комета, която се е появила на небето над Витлеем по време на Рождество Христово. През 17 в. астрономът Йохан Кеплер доказва, че такава звезда наистина се е появила по времето на Рождество Христово. Това явление от астрономическа гледна точка е съвпадение на трите планети: Сатурн, Юпитер и Марс. То се е виждало с просто око в продължение на няколко месеца и те (влъхвите), забелязвайки го в началото, тръгват да го следват, най-вероятно именно от Персия, докато стигнат до Йерусалим и Витлеем. В подкрепа на това, че подобно дълго пътуване е възможно, е описаното в Стария Завет четири месечно пътуване на пророк Ездра от Вавилон до Йерусалим.

Книжници като название се среща в библейския текст още и като законници или фарисеи. Тази прослойка всред еврейското общество се появява след Вавилонския плен, когато пророците са престанали да предсказват и да поучават народа. Книжниците започнали ревностно да пазят и изучават свещените текстове, като с времето организирали около себе си кръгове от последователи. Представителите на тези кръгове не само тълкували Моисеевия закон, но и добавяли от себе си нови и нови заповеди и забрани. Така се събрал огромен свод от новопоявили се текстове, започнали да ги подреждат и преписват и те станали основата на еврейската Мишна (повторение). Към Мишна добавили и Гемара (завършване), а двете книги съставили еврейския Талмуд (учение) – огромен сборник с тълкувания на еврейските закони, етични норми, легеди и истории, наречен от някои библеисти „Библията на най-новото еврейство“. Другата група от хора, занимаващи се с тълкуване на Моисеевия закон, се нарича садукеи.  Те строго прилагали Моисеевия закон, като не допускали никакви негови тълкувания и отклонения. Садукеите отхвърлят гл.т. на фарисеите, че Господ дава на евреите чрез пророк Мойсей не само Десетте Божи заповеди, но и т.нар. устен закон. Движението на садукеите възниква в средата на 2 в.пр. Р. Хр., а наименованието му идва от Садок – първосвещеникът, живял и служил вярно на царете Давид и Соломон. И двете групи с времето прераснали в политически партии, членовете им съставили синедриона – съвременното название на орган, който едновременно съвмещава законодателната и съдебната власт в себе си. По времето на Господ Иисус Христос влиянието на двете групи тълковници е много голямо, което е видно от сцената с предателството на Юда и с осъждането на Христос на Разпятие.

Злато, ливан, смирна са три дара, които показват извънредно високото положение като Цар, Първосвещеник и Пророк на този, който ги получава – Иисус Христос.

РАЖДАНЕ И КРЪЩЕНИЕ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

Замъчи се Божа майка

От Игнажден до Коледа,

Бързала е град да стигне.

Не можала град да стигне,

Но стигнала отвън порти.

Там оброди Младен- бога,

Младен-бога, Божо име.

Никой няма окол нея,

Токо бяха шест ангели,

Шест ангели, шестом-крилци.

Шест ангели погледаха,

Погледаха горе, долу,

Догледаха Свет Ивана,

Свет Ивана Кръщелника,

Що е кръстил небо, земля,

Той ще кръсти Младен-бога,

Младен-бога, Божо име.

Свети Иван се зарадва,

Запретна си бели ръце,

Хвана Бога с дясна ръка

И във лява честни кръст.

Ден го носи, ден го ръси,

Надръси Го над Йордана.

Дънища се позлатиха,

Брегове се посребриха

И се кръсти Младен-бога.

(слушана от баба Пена Иванова, по мъж Славова, с. Селимче , дн. Кликотница, Хасковско, 10 юли 1899 г.), Димитър Маринов, Избрани произведения, том Първи, С. 1981 г.

ПОПОВСКА ПЕСЕН

Да рЕчиме дванайсето:

Дванайсет апостоли,

Десет повели Божи,

Девет лИкой ангелски,

Седум църкви ХрИстови,

ШесткрИлати ангели,

Пет сЕ рани Христови,

чЕтир евангелисти,

трЕтя света ТрОица,

втора БогорОдица,

пЪрв е Господ нА-небо;

НЕму Му се мОлиме

И Му се поклОнвиме

И Него Го слАвиме.

(от Охрид, слушана от покойний свещеник Сима на 1850 година), Кузман Шапкарев, Сборник от български народни умотворения, том Първи, С, 1968 г.

Автор на текста, подготвен специално за БГНЕС, е Соня Зафирова, преподавател по философия.