Към явлението “Атака” всички имат отношение. Едни се страхуват от Волен Сидеров, други го боготворят, трети са подозрителни, но никой не е безразличен. На пук на всичко и всички Волен Сидеров продължава да е интересен за болшинството българи.
А дали е прав – това вече е съвсем друга работа!?!
Заслужава си обаче да бъде помислено върху някой “подробности” около възхода на “Атака” и нейния лидер.
С появата на Сидеров на българската политическа сцена в общественото пространство стабилно се промъкнаха какви ли не слухове за ченгета, панславянски и панправославни заговори, просръбски тайни служби и само един Господ знае какво още.
Непредубеденият поглед върху кратката история на тези все още пресни събития води до доста интересни заключения - който и да стои зад Волен Сидеров и “Атака”, не е от онези семпли играчи, които просто така залагат на един единствен кон.
Сидеров си извоюва лидерските позции и политическите успехи в една съвсем не лека битка между ... кандидати за български фюрер.
Вярно е, че повечето от потенциалните кандади за слава бяха посредствени играчи. Единият от тях даже е с варненски адрес. Нищо, че прякорът му е “Шопа’.
Въпросният палячо имаше равен шанс със Сидеров - осигориха му неограничен достъп до кабеларка, цяла менажерия от ексченгета и екскомунистически “експерти”, даже бивш главен прокурор и т.н. и т.н. Колкото до популизма, ако изобщо съществува понятие “отвъд Сидеров” то нашето момче най-плътно покрива критериите за това понятие. Щеше да дава по 1200 лв. заплати (веднага) и прочее бабини диветинини. Виж ако става дума за “онези пари” от които половин Европа е пропищяла, това е друга работа. Със същия успех например, наркокартелите в Колумбия могат да си спретнат своя политическата палтформа, в която да пише, че на всеки гражданин на света се полагат по 10 грама кокаин на седмица.
Към днешна дата фактът, че Волен Сидеров се е наложил в подобна менажерия не е никак маловажен. Безспорно е, че той се оказа по-подготвен от всичките си вътрешни конкуренти взети заедно (Част от тях не бяха толкова лесни като варненския “Шоп’).
Дали това е за добро или за зло тепърва ще видим.
Големият въпрос, на който тепърва ще чакаме отговора е дали Сидреров няма да се наложи въобще над цялата българска политическа класа?
Защото част от българската реалност е фактът, че онези които го подценяваха вече са в небрано лозе.
Опитите за “институционализиране” на “Атака” засега не се увенчават с успех.
Към днешна дата тази политическа сила е точно толкова колоритна и различна от всички останали, колкото беше и една седмица преди парламентарните избори.
Даже в повече.
След всичко това изводът, който се налага е наистина парадоксален - Волен Сидеров е типична рожба на ... конкуренцията. Тоест точно на това демократично право, от което всички фюрери по света се страхуват най-много. При това битката, в която той се наложи съсем не беше лека. Както вече стана ясно не всичките му конкуренти бяха като измисления варненски “Шоп”.
Много е възможно на фона на новонастъпващото, парниково поколение “наследствени” политици тип “Станишев”, Сидеров да изпъкне все повече и повече.
И тогава наистина ще стане весело.
Ако са верни теориите за панславянски и панправослвен корен на “Атака” току виж самият Станишев станал излишен.

Антон Луков