Георги Константинов не бе допуснат в комисията по досиетата. Очаквано от страна на ченгетата – те си запазиха гърба и малко по-надолу. Но яростната кампания анти-Константинов, подета от самоопределящи се като десни партии, интелектуалци и анализатори, ме изненада. Още по-изненадан бях от опитите на няколко мои познати да ме убедят колко съм сгрешил, като съм се присъеднил към гражданската подписка, която преди два месеца настоя Константинов да бъде избран ча ПРЕДСЕДАТЕЛ на Комисията по досиетата. Затова се налага да обясня.
Подкрепих идеята Георги Константинов да оглави третата поред комисия по досиетата, защото според мен става за тази работа. Борил се е да види своето досие, прочел е 12-13 000 страници от него, и знае какво да иска и знае как да го чете. Малко хора извън ченгетата от ДС го знаят и могат, и никой никога не го поиска. А Константинов искаше и можеше. И нямаше нито да се продаде, нито да се предаде. Щеше да чете – и да говори. Може би дори в разрез със закона, но от полза за обществото. Какво рискува човек като него, издавайки държавна тайна? Да го тикнат пак в затвора или да го изгонят в чужбина? Това Георги Константинов вече го е живял. Затова щеше да работи за историята. Но не би – комунизмът още не е история в България. Дано да не е вече и бъдеще.

Сега за комунизма, с вярата си в чиято историческа победа след роботронна или обикновена революция старият анархист наистина отблъсна много антикомунисти. Честно казано, ако Константинов беше дал част от интервютата си предварително, и аз нямаше да го подкрепя. Но не оттеглих подкрепата си за него първо защото предварително бях декларирал сериозните си идеологически различия, второ защото за конкретната работа убежденията нямаха значение. Не я оттеглих и защото всичките „факти” за терористичното му минало дойдоха от стари и нови структури на ДС. А тези майстори на манипулацията могат не само да свържат някого с „Червените бригади” и Баадер-Майнхоф, но сигурно и да го покажат и на снимка например как пали фитила на бомба, при взрива на която загиват 20 деца. А бомбата, разбира се, е хвърлена от самите служби…

Много хора, даже истински демократи, влязоха в капана на „службите”, като решиха този път да им повярват. Чудя се обаче дали самият Георги Константинов неволно не влезе в друг капан – този на медиите, част от които вероятно също бяха инструктирани от службите. Някак си твърде лесно им казваше това, което искаха да чуят от него – че ще се бори за светлото бъдеще на комунизма с пушка в ръка. А може би използва случая да пропагандира широко идеите си, заради които толкова е страдал и толкова дълго е мълчал

. Подозирам, че е второто. Не одобрявам, но се опитвам да го разбера.
Единственото, което не мога да разбера е, от кого си представят, че ще бъдат отворени архивите на ДС хората, които остракираха Георги Константинов. И кога. И как. И изобщо дали.

Новите и стари ченгета не ги виня – какво по-естествено от това да пазят себе си и уреждащото ги статукво?! Всъщност дори не се налага да го пазят, защото никой не го застрашава. Не мога да виня и обществото – то не осъзна липсата на декомунизация в България като проблем, защото не му бяха обяснени последиците от отказа му да скъса с комунистическото минало. Всъщност какво значи “обществото” - обществото се състои от индивиди. Индивидите не възникват от общността; общността възниква от индивидите. Щом индивидите не желая да научат истината за миналото си, няма да я научи и обществото.

Няма и да я напише. Фактите за престъпленията на комунизма са заплашени от забрава, защото новата комисия по досиетата като нищо ще го обяви за несъществуващ. Тогава няма да има враг, срещу който антикомунистите да се борят, което логично води до амнистия на престъпленията на комунистите. А ако не е имало престъпления, не е имало и нужда от борба с тях - това пък е индулгенция за съвестта на тези, които бяха призвани да се борят с комунизма, а не го направиха – интелектуалния и духовен елит на България. Или поне тази част от него, която комунистите не избиха навреме. Тези, които не са се борили сами, съдят другите, които са се осмелили да го направят. И даже ги питат - как оживяхте? Дали пък и вие не сте…

Тях няма кой да ги попита. Освен децата им един ден – защо живеят в такава…. „хубава държава”, да речем. А те ще им отговорят като във вица:”Родина, сине…”

Калин Манолов