В една публикация на колегата ми Чарлс Краутхамър от 21 май "Искате хипотеза? Ето ви една" бившият шеф на разузнаването на Саудитска Арабия принц Турки ал-Файсал беше цитиран да потвърждава с твърдението: "Ние бяхме най-добрият приятел на Америка в арабския свят в продължение на 50 години". Отбележете миналото време.

Ако аритметиката ми е правилна, това начало на процъфтяващите отношения САЩ-Саудитска Арабия трябва да е било започнало през 1965 г. Но чак пък "най-добър приятел"?

Както е широко цитиран Оскар Уайлд за думите му "Истинските приятели те пробождат в гърдите".

Американският гръб беше обърнат през 1973 г., когато водените от Саудитска Арабия производители на петрол наложиха ембарго срещу Съединените щати като отмъщение за американската военна подкрепа за Израел при неговата война от 1973 г. с Египет и Сирия. "Най-добрият приятел" на Америка подтикна към удвояване, а после и учетворяване на цените на петрола. Нашият добър бизнес с Блзкия изток наблюдаваше дългите опашки пред американските бензиностанции и скочилите до небето цени. Саудитската монархия не показа съжаление от предизвиканата от нея болка на американската икономика. Това се случи, тъй като саудитците, със своята благочестивост, искаха да научат своя американски "най-добър приятел" един урок:че могат да дръпнат нашата верижка когато пожелаят.

Посланието получи Белият дом на Никсън. Започнаха преговори за прекратяване на ембаргото с контролираните от саудитците производители на петрол, както и започна натиск върху Израел за изтегляне от Голанските възвишения и Синай.

Манипулирането на цените на петрола е удобно саудитско оръжие.

Джожрдж Уокър Буш го знае.

При петрол с цена 128 долара за барел през май 2008 г. президентът Буш призова Саудитска Арабия да повиши производството и да свали цените. Саудитците отказаха. Това беше за втори път. Саудитците отблъснаха Буш този януари, когато той им отправи същото искане.

И какво, моля кажете, направи "най-добрият приятел" на Америка през миналите четири десетилетия, докато плячкосваха всичките тези петродолари, оценявани на 116 млрд. на година, както беше отбелязано в доклад на PBS "Frontline"? Освен че харчеха като луди за летища, хотели, магистрали, болници и училища – най-необходимите вътрешни проекти и инфраструктура – саудитските милиарди им проправиха пътя към други канали като религиозни благотворителни организации, които финансират мрежи от джамии; религиозните училища, потънали в консервативното антизападно уахабитско течение на исляма, , което положи основите за създаването на Ал Каида. Всичките тези милиарди направиха малко за изкореняване на репресиите срещу саудитски жени или прекратяване на подстрекателското обучение за християни и евреи.

Откъде идваха парите и оръжията, които помогнаха за създаването на талибаните? Ами да, вие се сетихте, от кралството.

Де факто след като талибаните превзеха афганистанската столица Кабул през септември 1996 г., Саудитска Арабия беше една от трите държави, установли дипломатически отношения. Тези взаимоотношения се обтегнаха до крайност през септември 2001 г., , саудитците приключиха, а кралството каза, че талибаните не правят нищо добро, с привличането и обучаването на мюсюлмани, включително и саудитци, "за извършване на престъпни действия" срещу ислямските закони.

През митичните 50 г. на най-добро приятелство на принц Турки , когато са били раздразнени, саудитците никога не са се поколебали публично да укорят американските президенти. Решението в последната минута на крал Салман да отмени участието си в арабската среща на високо равнище от този месец с президента Обама в Кемп Дейвид беше поредната демонстрация на действия с "Не!".

През 2001 г. тогавашният престолонаследник принц Абдула, тогава де факто водач на Саудитска Арабия и подкрепящ палестинската интифада, не смяташе, че Съединените щати правят достатъчно за противопоставяне на израелските действия в палестинските територии. И когато беше поканен да посети Белия дом за среща с новоизбрания Буш през май 2001 г. Абдула избра да си остане у дома, надменно обявявайки "Искаме /САЩ/ да обмислят собствената си съвест".

Няколко месеца по-късно Абдула изстреля писмо, с което гневно предупреди Буш, че "Идва време, когато народите и нациите се разделят. Ние сме на кръстопът. Време е Съединените щати и Саудитска Арабия да потърсят своите отделни интереси". Помните ли това, принц Турки?

Днес саудитците са натясно, но не заради Съединените щати. Мътната ислямска битка, поставяща сунитите саудитци и страните от персийския залив срещу техните шиитски противници в Иран, е дело изцяло на ислямския свят. САЩ не могат да ги спасят от самите тях.

И все пак излезе и нещо добро от саудитското петролно изнудване. Събуди ни по отношение на нашата уязвимост от чуждия петрол. Петролните удари доведоха последователно американските президенти, започвайки с Ричард Никсън, до иницииране на усилия за повишаване на стандартите при икономиите на горива, увеличаване на мерките за опазване и удвояване на другите енергийни източници.

Сега шистовото производство проправи пътя на САЩ нагоре по стълбата като производител на петрол, правейки ни значително по-малко зависими от кралството, отколкото бяхме, когато бяхме като омаяни през 73 г.

И какъв е отговорът на нашия "най-добър приятел"? Саудитците увеличават производството на петрол с цел понижаване на цените, запазвайки своя пазарен дял и по този начин подкопавайки развитието на американския шистов добив.

Какъв приятел само имаме в лицето на Саудитска Арабия. /БГНЕС

........................................................

Коментарът на Колбърт Кинг е публикуван във в. "Вашингтон пост"