Налага се да отскоча до САЩ на конференция, та организаторите ме убедиха да дам доброволно едни 16 долара за възстановяване на въглеродния двуокис, който моето пътуване ще произведе.
"Тия американци са луди," ще кажете. И пак няма да сте прави. Дайте ми две минути и ще ви обясня. Става дума за разликата между ляво и дясно мислене.
Спорил едно време Фридрих фон Хайек с леви икономисти. "Пазарът е разхищение", казвали те. "Във всеки даден момент камион с банани пътува от Лондон към Ливърпул и друг камион с банани пътува от Ливърпул за Лондон. При плановата икономика бананите, пристигнали в Лондон, ще се продават в Лондон, а бананите, разтоварени на пристанището в Ливърпул, ще си се продават в земята на Мърси-бийта".
"Няма такъв филм," подсмихнал се Хайек. "При плановата икономика бананите от Ливърпул, за да се продават на място, първо ще ходят до Лондон".
Разликата между лявото и дясното мислене е гигантска. Не е, както се опитваше да ни убеждава Софиянски по време на изборите, че е все едно дали метеш левия или десния тротоар. Проблемът, както в примера с Хайек е, че левите идеи са много по-лесни за обясняване и разбиране, а за дясното се изисква по-софистицирано мислене. Затова повечето народи се отказват: много им е сложно. По тази причина тук в BG прахосахме сума ти и години, за да спорим за елементарно очевидни неща: например, че да си богата западна страна е по-добре, отколкото да си бедна източна такава.
За левите решението на всеки проблем е винаги едно и опира до това, властта да взема и да дава. Вземаш от едно място (от едни хора) и даваш на други.

В света на левите реални проблеми не съществуват - има просто не-даване на реално съществуващ, но скриван (от лошите) ресурс.
Или, както предупреждава британският парламентарист Маколи в средата на 19 век: "Народните маси, които ни атакуват с петиции и подписки, са искрено убедени, че тук в парламента ние седим върху едни купчини с пари и единствено поради нашата лошотия не искаме да им ги дадем."
Спомнете си. За да развиват индустрия, комунистите първо вземаха от "богатите", а после - от селяните и от природата. Когато това свърши, на два пъти опустошиха пенсионните фондове. Когато и това свърши, започнаха далавери с руския нефт. А Горбачов като ги удари през ръцете - започнаха да вземат заемите, които плащаме и днес.
Съвсем неотдавна Жан Виденов беше убеден, че няма хляб, защото изедниците крият зърното. И беше тръгнал да прибира "излишъците", но не му стигна времето.
Десните знаят, че проблемите са реални и ресурсите никога не стигат. И че за решението на един проблем трябват много допълващи се мерки, никоя от които

не опира до внезапно вземане и даване

Така е с 16-те долара дарение за компенсиране на замърсяването от моето пътуване до слънчев Вермонт. Ще съм опукал кислород за две фиданки. Давам пари, едни хора са се организирали да закупят двете фиданки и ги засеят - и, ето, реална стъпка, за да не станем главни действащи лица във филма "След утрешния ден". Няма бомбастични тиради на тема "Да вземем от богатите страни и да дадем на бедните, за да им пазим природата". Няма 20 години титанични битки около масата за преговори. Има реално засадени дръвчета, които произвеждат реален кислород, който реални хора дишат.
И - няма принуда. Искам - давам. Не искам - разсейвам се.
"Защо не си садиш ти сам фиданките?", ще питате. Садя. Дотук са 14 из двора. Но едното не пречи на другото. Не е като при левите - или-или. А: и-и.
Да вземем и въпроса с пенсионерите. "Да им се вдигнат пенсиите", викат левите (същите, които в края на 50-те и после пак през 80-те години опукаха пенсионните фондове за глупости). Отде пари? Да вземем от богатите. Пак търсят еднократно и бомбастично решение, което опира до това, да се вземе от едни и даде на други.
Същевременно, из десните BG-среди обикаля една идея, която намирам за съвършено гениална, защото постига цял сноп от цели и не опира до това, да вземем от едни и дадем на други.
Проследете ми мисълта.

Защо пенсиите са малки? Защото няма натрупване. Как може да подпомогнем натрупването? Като намалим получателите на пенсии. Как да стане това? Като изравним пенсионната възраст с тази в Европа - т.е. дадем на хората възможност да работят (и се осигуряват) по-дълго.
Ами ако не искам да работя до 65, ще кажете? Няма проблем. Паралелно с държавния фонд се осигуряваш в частни. Като решиш, че ти е писнало да работиш и искаш да легнеш и гледаш в тавана още на 40-ия си рожден ден - уелкъм си: активирай си частната пенсия и онази част, която се е натрупала в държавата.
Ама нямам пари, ще викнете, за толкова осигурявания. Имаш. Парите, които всеки плаща за пенсионирането си, се приспадат от данъците. Не ги даваш под формата на данъци на държавата, където положението е "куче влачи рейс" и не е ясно кои пари къде и защо отиват, а ги заделяш за себе си.
Ама ако искам хем да съм пенсионер, хем да работя нещо?

Германците са го измислили,

оказва се. Прави се програма с държавни пари - банка данни за специалисти-пенсионери, които искат да поработват. Някой младок отваря автосервиз, но няма още пари за пълна заплата за голям специалист по двигатели. Идва програмата, дава му пенсиониран специалист и му плаща заплатата - по-малка от пазарното ниво, но немалко за пенсионер - за една година. После програмата се оттегля, но в повечето случаи автосервизаджията вече има пари да плаща на пенсионера да остане като консултант.
Умно? Умно! Всички печелят. Пенсионерите ще се успокоят и ще престанат да ни ходят по главите, а и ние ще престанем да ги гледаме накриво.
Освен другото, забележете дисциплиниращия ефект върху държавата. Появяват се маса пари, които не отиват безразборно в нейния търбух под формата на данъци. Така и тълпата администратори (повечето левичари до мозъка на костите си, следователно - разхитители) ще намалее драстично. Няма вече на всяка крачка да се спъваш в чиновник.
Всеки печели. Това е тайната на дясното мислене и затова то е така насъщно необходимо за всяка страна, която наистина иска да се развива.
Е, ако националният идеал е да се лежи и хленчи за подаяния, това е вече друг чайник с риба.
Евгений Дайнов
В-к “Сега”, 24 юни 2004 г.