3-годишнината от управлението на НДСВ и ДПС стана удобен повод опозиционните партии да се втурнат презглава да доказват коя е по-опозиционна. В петък се изказаха БСП, СДС и ОДС. Сините дори успяха да задминат червените по популизъм. Румен Овчаров нарече Сакскобургготски "наблюдател на междугалактическа администрация". Надежда Михайлова пък обяви, че българинът вече не си купува килограм кренвирши, а само по 2 броя, и не цяла бучка сирене, а 200 грама.

ДСБ излязоха с едни гърди напред - направиха тематични ревизии на управлението в областта на екологията, външната политика, културата и завършиха с обща политическа оценка. Но не пропуснаха да се заядат с Надежда за кренвиршите и сиренето - и на Запад хората купували по-малко, но туй е заради по-високия им жизнен стандарт и потребителска култура.

Седесарите пък завидяха на сериозния подход на костовистите и вместо да излязат веднага в почивка, както си бяха намислили, работиха цял уикенд като за цяла опозиционерска година.
И още във вторник излязоха с обширен анализ за 3-годишното царско управление. Дали заради бързането, дали от липса на достатъчно експерти, документът е пълен с некоректни констатации.

Анализът на СДС признава, че царският кабинет е продължил политиката на сините за финансова стабилност и ниска инфлация и за членство в ЕС и НАТО. Но отказва да приеме като своя зестра батака в здравеопазването и проблемите в образованието, за които критикува НДСВ и ДПС. А е факт, че цялата здравна система с всичките й безумия бе сътворена по времето на СДС и сега негативите й продължават да дават резултат. НДСВ също дава своя решителен принос за задълбочаване на проблемите, но вместо да посочи такива примери, в синия анализ има безумия от рода на това, че въведеното ДДС върху лекарствата е ярък пример за защита на лични и корпоративни интереси.

В раздела за образованието пък няма упреци за това, че и досега няма система за атестация, която да покаже кое колко струва и съответно се плаща на образователния пазар. Затова пък най-дебелокожо се говори за хаос с матурите -
създаден именно от норми, приети по времето на СДС и отменени от съда при царската власт.

В анализа има и множество аргументирани критики, но крайните изводи са доста пресилени, а от това документът олеква. Например: "Министерството на здравеопазването вече е опасно за здравето на българските граждани." Или: "Правителството не изпълни нито един ангажимент в сферата на образованието."
С полуистини и спестяване на истини е изпълнен и разделът за икономиката. Казва се, че не е постигнат бърз растеж. Наистина управляващите се надяваха на 5-10% ръст, но и постигнатото увеличение на БВП от над 4% не е малко. Вярно, че не се състоя обещаната радикална данъчна реформа, но реформа все пак имаше. Вярно, че приватизацията на "Булгартабак" и БТК търпи безброй критики (и то за не едно правителство), но не е вярно, че същото се отнася за електроразпределителните дружества. Напротив, с колосалната сума от близо 700 млн. евро, ясната процедура и липсата на оплаквания редно е те да се дават за положителен пример.

Въпреки че българинът изобщо не забогатя "незабавно и несимволично", увеличение на доходите все пак има. Но защо сините сравняват темповете 2001-2004 г. с тези от 1997-2001 г., когато в единия случай имаме 3, а в другия - 4 г.? Още повече че следвиденовата 1997-а изобщо не е релевантна база за сравнение. Може би защото
ще се окаже, че темповете са все същите?

В политическата оценка на ръководството на ДСБ също има такива залитания. Казва се, че токът е поскъпнал двойно, но се пропуска, че това е по същия план за изравняване цените за бита и за промишлеността, одобрен от времето на Костов, който той обаче замрази предизборно в последната година от управлението си. Вярно, че най-печелившата българска фирма - БТК, е продадена за скандалните 210 млн., но пък Костов имаше възможност да я продаде за 680 млн., а не го направи.

ДСБ за първи път в цялата синя история на прехода, сякаш съвсем между другото, нарича в документа си Симеон "престолонаследник". Който, макар и под опеката на регенти, все пак е бил действащ цар. И сега следва да е поне бивш цар. Подобни заяждания на дребно пак водят до олекване на партийната позиция подобно на пресилените изводи на СДС.

Въпреки всичко обаче засилената опозиционна надпревара вдясно е нещо хубаво и най-вероятно ще подобри политическата продукция на партийните централи. Конкуренцията ще принуди СДС и ДСБ да работят повече, по-смислено и по-креативно. А ползата от това е за всички.
Веселин Стойнев
в-к “Сега”, 29 юли 2004г.