Тази конференция е конференция на хората, които искат да бъдат свободни членове в СДС, хора на които да се чуе мнението, хора които искат да бъдат не само членове на клубове, които си плащат членския внос, а хора които да участват в изграждането на демократичните процеси в тази държава със своя глас. Преди малко когато слушах доклада на главния секретар на СДС бях много изненадан, ние сме се стопили до 36-37 000 члена. Къде отидоха тези хора, които само в София навремето направиха половин милионен митинг. Ние се стопихме приятели. Стопихме се заради двойните стандарти – който работи за мен е хубав, който е срещу мен, е лош. Ние може да говорим страшно много тук на тази тема. Много болка изживяхме. Нека затворим страница, за която много от нас изпитаха голяма болка, голямо огорчение, че тази демокрация за която бленувахме, не можахме да я опазим и допуснахме да се въведе едни авторитарен стил в партията, който унищожи и нас като демократи. Много добре знаете, че ние се превърнахме в хора, които се съгласяваха машинално със спуснати отгоре решения и бавно и сигурно оредяхме до 36-37 000 човека.
Дойдох на тази конференция със свит стомах и сигурно много от вас дойдоха и си казаха - какво ли ще стане. Приятели, ние все още сме членове на СДС И аз много се радвам, че г-жа Надежда Михайлова, тази фина жена, успя да се изправи и да ни поведе отново към едно ново СДС от друг тип, което е наша мечта.
Моя колега Евгени Чобанов преди малко започна с това, как се реди депутатска листа. На нас всички тук добре ни е ясно колко трудно ще стигнем до това, да редим депутатски листи и да бъдем в единен строй. Защото ние ще си наредим листите и както сме я подкарали ще си останем с тях в джоба. Защото нашата цел съвсем не е да направим листите. Спомняте ли си навремето, като тръгнахме в първото СДС, с първото правителство на г-н Димитров, с тази наша мечта синята кауза да се случи. Ние които останахме тук в тази зала – тези 36-37 000 човека, аз мисля, че все още стоим зад тази кауза, за която някои други ни говорят, да са живи и здрави, аз камък по тях никога няма да хвърля. Ние само трябва да оставим нашата ръка протегната към тях.
Много се радвам, че г-жа Михайлова протече основните тези, зад които ние трябва да съществуваме като партия. Не само да си редим листите. На нас ни е ясно, че дясното политическо пространство не е свободно. Благодаря на г-жа Михайлова, че успя да изложи пред нас, какво е нашето бъдеще. Вие съгласни ли сте да стоим като една малка капсулирана партийка, която всеки от всякъде да бие и нашите хора да са по улиците отчаяни или да се консолидираме с тези десетки хиляди и отново да тръгнем напред. Аз знам, че всички, които са в тази зала искате да бъдем обединени. Сигурен съм и затова ви моля дайте подкрепа на националното ръководство, дайте подкрепа на г-жа Михайлова, защото и най-силният човек и с най-силният дух, когато е сам, той се обезверява.
Нека да направим това, както каза моя приятел Евгени, СДС да зависи от всеки човек, не само да си редим листите. Защото да си депутат, не е важно само какво ще ти каже областния съвет, а какво ще ти кажат и хората. Работата в парламента не е само така, както журналистите я описват, да стоиш да натискаш някакво копче и да вземаш много пари и да се возиш в ръждясал Мерцедес-и. Не е само това приятели. Работата в парламента е изключително отговорна. Самите ние като СДС в парламента не издържахме и се разцепихме. Но това в момента може би не е най-силната точка на нашите обсъждания, какво е станало в парламента.

Казват в момента, че ще се направи нова дясна партия. И аз ви питам – десните партии на този свят, кого обслужват. Те трябва да обслужват богатите хора, едрия бизнес и едрия капитал. И нека да си отговорим – кои са богатите хора в България. Вие богати ли сте? Вие сте богати само душевно. Аз не съм видял богати хора.
Нашите богати хора са хората от средния и дребния бизнес. Истинските грабители ние не знаем. Богатите хора знаем. Ние дясна партия за тези хора ли ще направим. Хора, които всеки ден ние критикуваме в парламента, че били от ДС, че имали досиета, че били комунисти, че били Майджуковци, че били Захариевци и ние ще направим дясна партия за тях. Аз в такава партия няма да вляза, приятели. Който иска, да я направи. Моята партия е за хората, които бяха отъпкани от комунистите, които успяха малко да се излекуват благодарение на своя дух и отново бяха изритани навън. Затова трябва да се обединим, защото ако не сме заедно, тепърва много ще имаме да патим. И аз трябва да ви кажа, че това ръководство, неволята му тръгва от понеделник, когато ще бъде избрано, защото очакванията към него ще са три пъти по-големи, при 10 пъти по тежки условия. Хората на улицата вече не са с нас, така както бяха преди 10 години. Това ръководство трябва да се бори за всяка педя земя и в дясното пространство и в центъра и да води битки в ляво.
Аз ви моля при избирането на това ръководство да бъдете изключително отговорни. Не този е мой човек, да си го турим там. От това мислене, ние сме на това дередже приятели. Този път, както каза господин Филип Димитров, постъпете отговорно. Защото и да редим листите и да съставим мнозинство в парламента, само тези, които са били във властта знаят изключителното окаяното състояние на България днес. Като член на бюджетната комисия, ако започна да ви давам данни, ще ви се отще да бъдете министри, и да бъдете управници. Тепърва България започва да изплаща външните дългове, които се натрупват всеки ден.
И аз се радвам, че тук, г-жа Михайлова показа основните приоритети, за които ние сме се събрали, а не само да си ближем раните. Защото следващото управление, приятели, ще бъде изключително трудно. И знаете ли кое ме радва, че в тази зала е пълно с наши бивши, настоящи и още в силата си можещи и знаещи, кметове, заместник областни управители, министри, депутати. Ние имаме толкова голям потенциал. Единствено трябва да го съберем, да го оценим, да го канализираме и той да заработи за програмата на СДС, защото няма да е лесно. Дайте да си съберем хората, тези които могат и затаят, защото ако си спомняте на едни национален съвет аз ви казах, че всеки трябва да отиде в боя и да бъде спасен от своите, а не да бъде разделян от своите. И ако това не стане СДС няма да го има. Няма да победим. Трябва да си пазим гърбовете едни на друг. А не един друг само да атакуваме и да се тъпчем. Това е моята огромна молба. За моите 15 години опит, аз разбрах, че от междуличностни битки, никой не е спечелил.
Дайте да погледнем напред. Защото в такива моменти аз си спомням думите на Кенеди “Граждани на света, не чакайте Америка да направи нещо за вашата свобода, а всички граждани да се обединим и да помислим, какво можем да направим за нашата свобода и за демокрацията на този свят.
Благодаря ви.

Христо Кирчев-делегат на 14-ата Национална конференция на СДС