Рецептата е лесна. Достатъчно е да има шаран. А в нашия случай той доказано съществува. Независимо за какво става дума и колко демократично дълго трае това. Иначе може с накисване, може с изкормване, с обезкостяване, обезкуражаване, препържване, изпичане... Може на пара, без пара. Може всякак. После се пишат доклади и отчети в смисъл, че всичко е не така, както изглежда и както Европа се опитва да ни убеди и се търси подправката. А тя е в задължителния елемент на подронване на авторитета и на световния заговор, твърдо решен да опустоши имиджа на някой невинен български кулинар. Обикновено подправката нагарча, а степента на горчивина е право пропорционална на степента на осъзнаване на случващото се.. И на финала шаранът се разпада... , защото не може повече да издържа.

Иначе рецептите обслужват различни сфери на всекидневието ни. При тях генералният вкус, т.е. генералният извод се налага по естествен начин и винаги е сходен. Като започнем от природните катаклизми и стигнем до политическите и моралните.

Като започнем от въпроса: Защо чужденците, които надойдоха в България през последните години, в родината си се държат подходящо, а у нас се разкрепостяват свръхдоза?... и завършим с въпроса: Защо при толкова много нередности наоколо, всъщност се оказва, че престъпления няма, наказания няма... има само добри рецепти за Никулден.

Примерни варианти:

Един лекар се опитва да помогне на пациентите си и да патентова лек срещу страшна болест. Рецептата по нашенски съдържа години наред безмилостна борба на чиновници и гневни колеги срещу възможността нещата да се случат. Защото рецептата включва големи екипи посредствени съставки, чиято цел не е точно здравето на хората, а малко по-лични и по-финансови измерения. В крайна сметка на трапезата се поднася нечие безвкусно и безсмислено ястие, чиято цел се оказва опустошоването на таланта и, ако може, бездарието и безхаберието да продължат своя параден ход към бъдещето. Така с течение на времето идеята за ползите на човечеството започва да изглежда като смехотворна тийнейджърска утопия, а началото, което е било мотивирано от грижа за хората и желание те да получат по мощ и облекчение, се размива в странични спорове, буквоядство и удари под кръста.

Споменатата рецепта има варианти в различни области. В нея лекарят може да бъде заменен с писател, политик, администратор, архитект или преподавател. Може да бъде заменен с всичко, което ви хрумва. Важното е само да оставите една константна съставка: шайка от кръвожадни страхливци и бездарници... и ястието е готово.

Друга примерна рецепта:

/Сетихме се за нея вчера, след като прокурорите в България бяха посъветвани да не чакат разследващите органи да им предоставят информация, а сами да търсят нередностите. Сетихме се и след допълнението, че у нас има 4 милиона изтекли дела по давност, което показвало липсата на рефлекс на прокурорите и създавало подозрения, че част от тези дела са останали недоразгледани. Така казаха/. Само че според рецептата рефлекс има и още как. Често за забъркването на ястието са достатъчни шаран, който е изпълнен с доверие в справедливия финал и платежосп особен кулинар отсреща. При подобно добро стечение на обстоятелствата като се запротакат едни доразследвания, че като започнат точки и запетайки да вадят очите на официалните Органи и да им пречат в забелязването на същината... и това трае точно определен демократичен период от време.. Разбира се, определен от сроковете за давност. И както впоследствие научаваме: от рефлекса. А по рецепта на финала потърпевшият е двойно потърпевш, извършителят си щрака щастливо с пръсти, а идеята за справедливост лежи някъде възнак и се гърчи в пристъпи на задух и отчаяние.

Естествено е от чудовищната цифра 4 милиона дела, изтекли по давност, не всички да са забъркани по горната рецепта. Но лично аз в моя мъничък живот съм виждала две такива. На още десет души да се е случило, вече е чудовищно. А не са само десет... Всички го знаем, нали?

Има и една генерална рецепта за еврошарани. В нея едни харчат за продукти колкото им душа иска, а когато касиерът ги уведоми, че сметката е блокирана, махат нехайно с ръка и бъркат във вътрешния джоб, за да си платят за разкоша с обяснението, че бюджетът ще поеме фондовете. А то всъщност... не е бюджетът, а някакви хорица там долу, на които вече им е напълно все едно какво се говори. Те отдавна знаят, че един яде, а друг плаща сметката, което като комбинация спокойно минава под заглавие „заедно срещу каквото и да е”.

С последното мисля, че се получи напълно морско, банкерско и много апетитно, обобщено и празнично. Точно както си му е редът за Никулден. Ако и на шарана му харесва, значи нямаме нужда от никакви промени, от никакви размисли, от никакви коментари... Добавете и сол на вкус и не обръщайте внимание, че порязаното ви боли. Рано или късно ще мине. Всичко минава.
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна