Звучат ми много несериозно изказванията на някои министри, сред които и вицепремиерът Николай Василев, че не можем да разтрогваме приватизационни сделки, защото държавата трябва да връща пари. Значи бандитизмът пак се насърчава.

Някой ще обещава “майка си и баща си”, за да спечели сделка, после прави каквото си иска и ние трябва да го търпим, защото иначе трябва да платим.
Приватизационни сделки, сключени при явно погазени права, при неизпълнени задължения и явно елиминиране на конкуренти, трябва да се развалят! Стига сме си затваряли очите!
Ако властта не набере смелост да се справи с този проблем, чувството за безнаказаност в държавата ще остане. Всеки ще продължава да прави това, което са правели и другите преди него – далавери.
И не разбирам защо да се връщат пари на приватизатори, които не са си изпълнили задълженията? Това е като при лизингова сделка. Човек си залага комбайна за 36 лизингови вноски – ако направи 30 и спре, при първата неплатена вноска му се отнема комбайна.
Трябва да се сключват такива договори, че сделката да може да се разтрогне, без да се връщат пари на този, който не си изпълнява ангажиментите.

Защо да връщаме пари на “Кремиковци” например? Какво са платили?-100 хиляди. Но и са източили толкова. Друг е въпросът кой да разваля такива сделки: прокуратура, съд или Агенцията за следприватизационен контрол. Най-логично е това да бъде агенцията под контрола на изпълнителна и законодателна власт и прокуратура.
Ако например има очевадни нарушения за разтрогване на сделка, но агенцията не вземе такова решение, прокуратурата трябва да предприеме действия срщеу хората в този орган.
Не е коректно да се елиминира прокуратурата – тя е орган за съблюдаване на законността. Но едно е тя да има право да се намесва, друго е тя сама да има власт да разтрогва сделки.
Ако решението е на съда пък, той ще започне да връща делата до безкрайност.

Знаем как се гонят съд, прокуратура и следствие – като куче, котка и мишка Не мога да си представя при сегашната им работа как ще се разтрогне и една сделка. Собствениците ще започнат да оспорват и понеже са поизточили доста пари, ще могат достатъчно добре и дълго да плащат на съдебната система. Предприятието съвсем ще пропадне.
Затова при разваляне на такива сделки трябва незабавно да се намери нов собственик – например вторият в класирането.
Неведнъж съм призовавал всеки, който е бил елиминиран несправедливо в търг, да заведе дело. От къде на къде например, законът “Лучников” трябваше да позволява да се плаща по вече сключени сделки с компенсаторки! Само общината загуби над 60 милиона лева нови пари!

Пълен идиотизъм и безобразие!
И не може държавата да променя когато си иска условията на играта. Това е недопустимо и подсъдно. Трябва да има ясни правила и който спечели, да носи отговорност.
Доскоро правихме социалистическа приватизация с идеите за запазване на работни места, за запазване на профила на дейността, за инвестиции...
Но икономиката е толкова динамична, че очакванията колкото и да са били реалистични вчера, днес вече не са.
При новите сделки тези ангажименти ги няма. Но остават условията по договорите, сключени навремето, и по закон те не могат да се предоговарят. Имам чувството, че не се мисли достатъчно сериозно, държавнически за тези неща.

Стоян Александров
в-к “24 часа”, 4 юли 2002г.