Чуйте какво се казва в една притча на Дзен Мондо:

“Бай - Джан искал да избере между монасите някой, който да основе нов манастир. Казал им, че ще се спре на този от тях, който успее да отговори най-точно на един въпрос. Сложил кана на земята и казал:
- Кой ще каже какво е това, без да назовава името му?
Главният монах казал:
- Никой не би го нарекъл дървен сандал.
Монахът Гуей-шан, който бил готвач в манастира, ритнал каната и си излязъл.
Бай-джан се засмял и казал:
- Главният монах губи.
И Гуей-шан станал Учителя в новия манастир.”

Във Варна се случи същото. На земята има поставена структура, за която някой трябва да каже какво е това, без да назовава името й. И в този град засега всички институции са в ролята на Главния монах - обясняват как никой не би нарекъл структурата дървен сандал или джапанка. Варненският готвач още го няма на сцената.
Алегорията не е случайна, защото и при покушението над главния редактор на “ДНЕС+” и “Черноморие” няма нищо случайно. Един месец след побоя над Антон Луков, нещата по официалното разследване не са мръднали кой знае колко. Защо?

Част от ченгетата са раздвоени - едни твърдят, че разследването е въпрос на чест на пагона, други, наясно със задкулисните игри, дори не докладват каквото знаят.
Без съмнение в РДВР -Варна има хора, които са приели разследването на покушението над Антон Луков, като въпрос на чест за опазване на офицерския пагон. Има и други обаче, които са твърде скептични, тъй като са отдавна в системата и са преминали през т.нар. разследвания на купищата убийства, взривове и покушения, извършени във Варна, и които са изключително добре запознати със скритите пружини на интересите и машинациите на властта. А властта включва винаги и високите етажи на МВР, респективно РДВР. “Как да докладвам всичко онова, което знам за ситуацията, след като още по-прекрасно знам в чии ръце ще попаднат сведенията ми? Защо да си създавам лични неприятности, след като ми е ясно кой на кого служи в нашата система и извън нея?”, риторично ми отговаря едно ченге на въпроса защо не раздвижи малко полицейското блато.

Впрочем, варненското полицейско блато бе раздвижено от съветника по печата и културата на посолството на САЩ у нас Майкъл Сайденстрикър, който поля ръководните ченгета на Варна със студения душ, че не приема каквито и да е битови и лични версии за покушението над Луков, щом като става дума за журналист, писал срещу корупцията. Ген. Веселин Петров нямаше честта лично да чуе тези думи, тъй като изпрати на срещата Хайко Ованезов. Натискът, оказан от американска страна, очевидно постресна разследващите и те прекъснаха евтините фойерверки от типа “ние не арестувахме някои, защото Антон Луков не ги разпозна”. Още повече, че никой не бе воден за разпознаване при Антон в болницата.

Именно натискът от най-високо място по разследването на случая, може би и не доведе до “светкавичното задържане” на някои мющерии, които дълго и упоително щяха да лежат по арестите, докато накрая съдът не установи, че няма доказателства, за да бъдат подведени под отговорност. В показните пушилки на ченгетата този номер сме го гледали неведнъж.
И какво излиза?

Играта наистина става въпрос на чест, но в задачката се пита коя чест - на пагона, или на някоя групировка?
В личен разговор с Луков, главният секретар на МВР Бойко Борисов нахъсaно обещава, че ще хванат биячите и ще ги влачат из цяла Варна по корем. А поръчителите?

Давам си сметка, че такъв тип престъпления се разнищват много трудно. Това обаче стана дежурно оправдание на ченгетата при всеки поръчков атентат. А фактите са по-страшни от всякакви оправдания - от 1996 след взривяването на Данчо Марков, до този момент нито едно поръчково престъпление не е разкрито.

Ясно е, че подобно покушение като това над Антон Луков не е с еднозначни поръчители - нещата минават през няколко нива, а истинските поръчители не са толкова тъпи, че да не заметат следите. Въпросът е друг - има ли истинска воля да бъдат хванати точно поръчителите? И ако побоят над Луков е само повод сега, то защо поне четири години назад в спецслужбите на РДВР-Варна никой не си мръдна пръстта за да поработи малко повече върху приватизационните сделки, извършени във Варна и региона? Защо никой не се мръдна да очертае икономическата картинка в града - кой коли и беси, кой вече е завзел целия град и на каква цена? Ако тези параметри бяха очертани, то и нещата около побоя над Луков щяха да лъснат бързо. И още нещо: защо точно в деня на побоя поне двама от босовете на Варна са били извън страната?

Шефът на РДВР-Варна ген. Веселин Петров направи една сериозна грешка в първите дни след покушението. Прояви притеснение. Но не толкова за Антон, колкото за собствената си особа и кариера. И се изрепчи на журналистите да не му вменявали версиите си. После светкавично и прибързано “разби” “супер як” международен канал за фалшива валута, само за да отклони вниманието от деликатността на случая “Луков”. На това място има място за още една аналогия - нали си спомняте за прословутата “фабрика за убийства”, която не слизаше от първите страници на вестниците? Какво се оказа? Тези дни, с мно-о-о-го мънички буквички на последните страници бе написано, че прокуратурата сваля обвиненията, тъй като нямало доказателства за каквато и да е фабрика за убийства.

---

Продължава тук...