Ако някой все още изпитва вълнуващо удивление защо никога, никъде и по никое време не може да прочете повече за холдинга “ТИМ” ще трябва да се сблъска с очевидното - освен окупираният медиен пазар във Варна, групировката старателно се грижи името и да бъде употребявано като в гробищен парк - или за добро, или за нищо. А както в гробищният парк, така и в живота, когато си на “Алея първа” няма как да избегнеш публичния анализ. Освен ако не си факир. Факири в “ТИМ” обаче няма. Командоси - да. Бивши т.нар. морски пехотници от секретното поделение “Тихина” - да. И куп подставени фирми, фирмички, бизнесмени и бакалки - още повече.
Безспорно е обаче едно - “ТИМ” прехвърли границата на нещо, което можеш да подминеш като случило се случайно събитие. Особено, когато се знае, че в този свят няма нищо случайно. Мощта на групировката прехвърля добрия вкус, а точната мяра и липсата на мярка извеждат “ТИМ” на аванс-сцената, където впрочем бившите старшини отдавна и неистово искат да попаднат. Нищо, че бърчат нослета при мисълта, че може да ги пишат по вестниците.
Днес тимаджиите правят перманентни опити да градят лъскав PR, пазарувайки на едро и тлъсто хапка след хапка от родната икономика и ако това се правеше наистина скопосно нямаше отблъскващо зад блестящите иначе одежди да личат нечии скъсани чоропогащници, или някоя отвратително безвкусна гангстерска татуировка. Като казах гангстер ми дойде на ум не да се хвана за кобура, а за наивната фраза, която иначе тимаджиите обичат да легендират - че те са хора, които нямат нищо общо с гангстерите, нито с подземния свят.

И как би могло да бъде иначе?
Бившите командоси имат себе си класа над разни измислени улични бандити, борци и мошеници. Сигурно има разлика, но сходството е абсолютно - и едните, и другите направиха големите пари по един и същи начин. И това, че Марин Митев /един от основателите на “ТИМ”/може да скача с парашут, а Илия Павлов не, в случая няма никакво значение. Както пак за големите пари няма никакво отношение, че бившият старшина Марин Митев обича да дялка дърворезби, а Илия Павлов да пее “Бесаме мучо” в български вариант “Гладе-е-ен съм, много съм гладен.”
Когато “ТИМ” прохождаше в охранителният бизнес в средата на 90-те в дълбока тайна се криеше, иначе общоизвестния факт, че ВОЕННИЯТ ПРОКУРОР НИКОЛАЙ КОЛЕВ СЕ СПРЯГА КАТО ЕДИН ОТ БАЩИТЕ НА ХОЛДИНГА

По онова време Николай Колев не беше кой да е, а временно изпълняващ длъжността военен прокурор N1 на България. И докато си беше заровил главата в пясъка като един въздебеличък щраус, че няма нищо общо с изгряващата на хоризонта нова охранителна сила “ТИМ”, синът на баш-военен прокурор N1 държеше тимаджийския паркинг до Медицинския университет... Ако днес някой търси първият милион на холдинга, илюзия е да предполага, че го е направил с продажба на краставици. Както първият милион на висаджиите няма нищо общо с доматите, а на сикаджиите - с картофите. Същата илюзия ни обзема и когато сведем ролята на бащата в групировката с името на наскоро застреляният като куче прокурор Николай Колев. В сянка зад “ТИМ” има далеч по-здрави и мощни гърбове, оцветени в кармазъ червено. На практика ролята на съдружниците, които легендират “ТИМ” с буквите на първите си имена: Тихомир, Иво и Марин се свежда до тази, която е и днес - да удържат предният фронт, докато ОНЕЗИ отзад държат чадъра, опънат над холдинга. Не може да се отрече, че тимаджиите минаха през първите си седем години в удивително лавираща стъпка, толкова пъргава, че нито един куршум не ги оцели. Почти! Казано в метафоричен смисъл. Освен един, но той си беше вътрешна интрига.

Смяната на червени и сини във властта поразклащаше донякъде устоите на холдинга, но дотолкова, доколкото правилно бе избирана точната фигура на точното място, с най-добре изтъргуваната цена. И чадърът бе опъван.
Впрочем, така се и започна с първият по-сериозен апетит, който прояви “ТИМ” през 1995г. към курорта “Св.Свети Константин и Елена”. По същата причина тогавашният вр.и.д. военен прокурор N1 на България полк. Николай Колев заформи дело и арестува тогавашният шеф на РСБОП полк. Стамо Стамов и го отстрани от длъжност. Така бопаджиите “забравиха” задълго “ТИМ”, а и след случилото се със Стамов вместо да ровят и да си вършат работата, антимафиотите предпочитаха да си пият питието с тимаджиите. Комфортът продължи и нататък. Всеки следващ директор на РДВР -Варна живееше така като че “ТИМ” бе име на вафла, която му дават за десерт. И той вместо да я схруска, внезапно осенен от идеята за здравословно хранене минаваше на диета.Тимаджиите не криеха, че могат и умеят да пазарят както политици, ченгета и депутати, така и местните велможи, за които в морско-пехотински стил първоначално изграждаха легенди, че са им врагове, а после зад кулисите взимаха от тях каквото им сърце поискаше. Точно, когато минаващата за червена групировка “ТИМ” уж трябваше да се притесни от Костовото правителство не друг, а тогавашният вицепремиер Бакърджиев им даде на тепсия концесията на варненският плаж. Някой да си спомня, че същият Бакърджиев малко преди това силен вилен размахваше заплахи по варненското крайбрежие, че незаконните дворци ще бъдат съборени?! Медиите обнадеждено показваха в едър план бойните кули на незаконно-построеният тимаджийски дворец докато настъпи часът на скородоговорката. И “ТИМ” не само не бе репресиран от иначе репресиращият апарат на Костовото правителство, но пя и добре живя при още по-смразяващият бивш областен управител Добрин Митев. Нищо, че като не стана кмет, първи точно “ТИМ” помолиха журналисти, които бяха джелатски цензурирали по времето на Митев да извадят материалите си писани тогава против него.Днес някои риторично се питат: има ли нещо, което още “ТИМ” не са взели у нас и в града? “Химимпорт”, “Хемус еър”, “Св.Свети Константин и Елена”, ЦКБ, вериги от заведения, “Алея първа”, медиен холдинг, застрахователно дружество, винарска изба и още...

---

Продължава тук...