Продължение...

---

Не! Не! Не! мислете, че размахват бухалки и лисват киселини, чакайте малко, това да не са аборигени, това са командоси, моля ви се! Просто един прекрасен ден в редакцията си, същата оная гадна репортерка получава анонимен плик, от който изважда лист със свалена стенограма на проведен от нея телефонен разговор с трето лице предният ден от редакционният и телефон.... Изненадка! Сещай се снахо, или каквото и да беше там за свекървата. Репортерката естествено се разтреперва сугестирана, че най-вероятно не само е подслушвана, но и наблюдавана, въпреки че единственият и грях, който може да бъде прихванат е да я гепят на гюме с някой къдрокос красавец... Разбира се, че се намесва РДВР. Прокуратура. Генерали. Подгенерали. Никакви генерали. Пак се сещате, че работата стига до там, докъдето трябва да се стигне - търси се “неизвестен извършител”! Толкова.
Кой ще плати сметката?
Не нашата, а на генералите?
През цялото това време един роден ченгеджийски Батман, който още не се е показал само още от бикините ми, един гений на полицейската българска мисъл, пред който благоговее мало и голямо, тайно и полека си прави среща с босовете на холдинга. Какво си говорят знае Бог и още някой. Но този някой не сме ние. Нищо не се случва, освен това, че групировката иначе губи делото в съда. Обаче остава недосегаема.
Този цветист пример искаше да покаже, че тези местни велможи, които тайничко си стискат новите GSM-и, купени с паричките на “ТИМ” би трябвало да внимават особено когато се целуват неправилно или се заиграват в обратната посока. Не че и “ТИМ” не може да си намери майстора. Даже напротив, но когато си си дал задника под наем, по-добре да не рискуваш да стигаш до момента, в който задника ти ще се пръсне от прекалено много “любов” дадена в изобилие.
Впрочем, “ТИМ” МОЖЕ И ДА ДЪРЖАТ ГОЛЕМИТЕ КОЗОВЕ, НО НАЙ-ЛОШО СЕ ПАДА ОТ НАЙ-ВИСОКОТО.
Безспорното е, че “ТИМ” са мощни както в осветената част на двора, така и в онази, където едва се вижда порутеният в тъмното клозет. Което означава, че никой не би трябвало да подценява такива играчи и на бизнес, и на политическият пазар. Вътрешният министър Георги Петканов може и да се пъне, че ще напъхва тайни агенти при приватизация или големи сделки. Късно е либе за китка. “ТИМ” отдавна си оплетоха кошницата такава, каквато предварително я бяха аранжирали. Това, че не са обичани те го постигнаха сами със собственият си самолюбив и мегаломански PR. И собственото си дърварско поведение. Това обаче също не е болка за умиране.
Има нещо друго. То е като това да пиеш уиски в пластмасова чаша. “ТИМ” рискуват да останат в тази писта - на качественото уиски, което си губи всичко, поднесено в поръбена по краищата пластмасова чаша. Вътрешните дрязги, които не са особена тайна за посветените, липсата на мярка в онзи Карамазовски постулат “всичко ми е позволено” може да принуди групировката да започне да стъпва малко по-внимателно. И да се оглежда навреме. И на място. Защото може да са минали сто вътрешни министри и още толкова главни прокурори, но винаги за всяко нещо си има време. И току виж се появил сто и първият. Понякога се случва и така - не можеш да купиш някого. То е като в любовта - всичко можеш да купиш, но любов не.
Идват избори. Отсега го казвам: твърде интригантски избори. В суматохата на груповият политически секс, който ни предстои да видим може да се случи и това - някой да се скатае, на друг да му стане хубаво, а на трети... на трети така да му влезе хубавото, че да падне от високото.
Точно, когато му е най-хубаво.

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА