В края на лятото на 2003 г. Агенция "Митници" увеличава рязко събираемостта на митата, таксите и акцизите заради... Мето Илиянски и Косьо Самоковеца. "Това обаче не става, защото двамата са го закършили яко за мангизи, а причината за притока на свежи пари в хазната се крие в това, че преди шест-седем месеца Мето Илиянски и Косьо Самоковеца престават да плащат по 4000 лв. рушвет за всеки свой контейнер и решават да дават само по хиляда. Т.нар. излишъци веднага са пренасочени към републиканския бюджет и резултатът не закъснява.", коментира специзточник от системата.

В края на 2003 г. Косьо Самоковеца е убит в Амстердам, а три дни преди смъртта му Мето Илиянски изчезва безследно. И двамата минават за “висаджийски кадри”. Докато се стигне до Косьо Самоковеца и Мето Илиянски обаче, хронологията е доста зловеща: неизвестен по правило у нас килър гръмва Пламен Мавров-Гипса от Дупница, месец по-рано от този свят си отива и кюстендилецът Светослав Иванов-Голямата Мърла. Два месеца по-рано е застрелян и Филип Найденов-Фатик, крупна фигура от всякакъв калибър.

Всъщност килърската серия започва от Богоявление същата година – тогава се самовзривява бургазлията Росен Скендерски. На 30 януари в Студентския град в София е разстрелян с картечница международният съдия по борба Тодор Матов. Тогава се твърди, че мишената е бил Димитър Джамов, но объркали мерцедесите, което за професионална мокра поръчка звучи смешно.

На 8 февруари край ресторант “Ропотамо” е застрелян Тихомир Трифонов, замесен в трафик на проститутки. На 7 март снайперист с един изстрел в сърцето остави без дъх дори и Симеон Сакскобурготски, изпращайки на онзи свят президента на “MG корпорация” Илия Павлов. В кв. “Белите брези” пък е прострелян Цветан Василев–Хафти, минаващ за човек на Косьо Самоковеца. На 8 март, ден след убийството на Илия Павлов, на паважа е проснат молдовецът Степан Рибаков,който е близък на Румен Николов-Руснака, също застрелян на 9 август 2002 г.

На 18 април е взривен мерцедесът на Иван Тодоров–Доктора, както си кара по “Цариградско шосе”. Лумва скандал със “случайно” откритите снимки на членове на кабинета на яхта с представители на кримиконтингента. На 22 май с 13 куршума е разстрелян автоджамбазинът Кирил Василев–Киро Черния. На 31 май петнайсеткилограмова бомба едва не достига бронирания джип на Косьо Самоковеца, а на 16 юни е застрелян бизнесменът Тодор Толев, съдружник на редица ВИП персони, включително и на ген. Бойко Борисов.

Тодор Толев е съдружник и с Младен Червеняшки от БСП, а дъщерята на Иван Костов е работела при убития.
2004 г. не е по-малко интересна откъм трупове. Като спестим дългия списък на средния ешелон, от този свят си отиват знакови имена на СИК – Стоил Славов свършва живота си поразително еднакво като Данчо Марков – и двамата взривени в асансьори. С брилянтна “полицейска” постановка е застрелян и Милчо Бонев–Бай Миле. Последен засега в списъка на отстреляните е и един от най-специалните сикаджии Дмитрий Минев-Руснака.

Още през 2002 г. главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов казва пред микрофоните и камерите, че мафиотите ще продължават да се избиват, тъй като МВР им дишало във вратовете и те се притеснявали. След убийството на Фатик любимецът на ехалето Бойко Борисов пророкува, че този разстрел няма да е последният. Зевзеци се шегуват, че във връзка с гадателските способности на генерала са били отворени букмейкърски бюра, които да приемат залози, като печели този, който посочи трите имена на бъдещия труп и по какъв начин ще бъде елиминиран, както и оръжието, с което ще бъде извършено престъплението.
Три дни след показното убийство на Димата Руснака министърът на вътрешните работи официално заявява в парламента, че няма забележки за работата на МВР във връзка с организираната престъпност, а депутатите не обелват и лаф, за да възразят.

Първоначално внушаваната версия от висши ченгета, че групировките се избиват помежду си заради съперничество за пари и територии, увисва печално. След пиянската свада в дискотека “Ескейп” услужливите полицейски източници дори прокараха в многотиражни вестници, че това ще отключи куп отмъщения. В подземния свят обаче не всички са малоумни, а ако трябва да бъдем точни, трябва да кажем, че по върховете му стоят хитри, умни и комбинативни мозъци, които лесно не могат да влязат в подобна тъпоумна схема. Още повече, че в ъндърграунда няма такава практика – след всяко убийство веднага да се отвръща на удара.

---

Продължава тук...