- Как се чувства един „щурец” на 50 г.?
- Ами много добре се чувства. Виждам, че театърът е в ръцете на старите „щурчета” и продължава да работи.

Сега искам да кажа нещо за брат ми. Това е човек, който завърши художествената академия. След това дойде в същото училище, където бях и аз – „Иван Вазов”. Той е завършил графика, но се ориентира към кукления театър и докато беше в театъра, не е рисувал. След като минаха 5-10 г. откакто вече не работех, защото аз се изчерпах вече, започнахме да се събираме в мазенцето на едно момиче, Зина се казва. Там си споделяхме спомени от многобройните обиколки...

Но исках да кажа, че брат ми заряза рисуването си заради „Щурче”.

- Вие двамата бяхте свързвани като един двоен талант, даже някои Ви наричаха брат Райко!
- Да, обикновено заедно получавахме някакви награди.

- Как ви хрумна този театър да се казва точно така, „Щурче”?
- А, да... Това стана в Галата, където лятно време отивахме на лагер. И брат ми подхвърли: „Абе, нямаме име!”. Децата започнаха да измислят разни имена – калинка, това, онова... Не ни харесваха и най-накрая се умълчахме... Чуха се щурците и едно дете каза: „Защо да не е „Щурче”?” и веднага се съгласихме, защото звучи музикално.

- Как ви приемаха в чужбина, обиколили сте почти целия свят?
- Както и тук, така и в чужбина. Не мога да кажа къде най-добре сме посрещнати. Всякаква публика ни е гледала – и детска и възрастна. И ми прави впчатление, че се харесва еднакво и от децата, и от възрастните хора.

- Как издържахте да правите само поезия без думи, да не вкарате слово?
- Верно е така. Словото изисква много подготовка, а децата, които взимахме, нямаха такава, бяха малки. Затова се наложи пантомимата. Това, което ми правеше впечатление, е, че и децата и възрастните гледаха с мълчание. Децата например гледаха с удоволствие „Старецът и морето” на Хемингуей.

- Имате ли любим спектакъл?
- Имам и между любимите е този, който споменах... „Приказка без думи” също, това е по Андерсен. Много са, всяка година сме правили по две постановки.

- Можете ли да се сетите за някаква весела случка?
- Весела случка беше като дойдоха да ни проверяват, преди да отидем да играем на Тодор Живков. Бяхме направили „Котка и мишка”, не знам дали го знаете, където котката и мишката се гонят един друг. Изиграхме го и зачакахме журито. Сума време си говориха и накрая ни извикаха и казаха: „Всичко хубаво, гонят се, гонят се, ала накрая се обединяват. Да не си помисли някой, че двата строя ще се обединят!?” Това беше едно смешно нещо.

- Вие винаги сте бил свободолюбив дух, сега как се чувствате?
- Свободен се чувствам. Но то не зависи от това дали си свободен или не си свободен. Важното е ти самият какво смяташ за себе си.

- На щурчето време ли му е да пее сега?
- В тези студени времена не е много за пеене, ама ще пее, какво ще прави.

- Талантливи ли са днешните деца?
- Талантливи са децата, но са много заети сега, нямат време.



* 77-годишният Райко Райков е основател на легендарния детски театър „Щурче”, който дълги години води със своя брат близнак Данаил (1932 – 2009). Райко Райков е завършил спортен техникум в Пловдив, а през 1976 г. получава режисьорско звание. Известно време работи в Пловдивския куклен театър, след което идва във Варна. С детския куклен театър „Щурче” братя Райкови обикалят почти целия свят. И досега един от техните възпитаници, актьорът и режисьор Мариус Куркински не пропуска да подчертае ролята на театралното „семейство”, насочило го към сцената. По повод 50-годишнината си тази неделя театър „Щурче” събира малки и големи свои възпитаници на специално тържество.