Началото на материала четете тук.


Най-общо отношението и към двете правораздавателни институции може да бъде

определено като особено критично

С изключение на синдикатите прокуратурата и съдът събират най-нисък процент одобрение – съответно 14% и 12%, докато дейността им не се одобрява от близо 60% от пълнолетните българи.

За отбелязване е, че спрямо декември миналата година с по около 6-7% се е вдигнал делът на хората, които са склонни да дават отрицателни оценки за работата и на двете институции. Сходните резултати показват, че хората са склонни да слагат под общ знаменател прокуратурата и съда.

Ще припомним, че през последните години регистрираме подобни нагласи и към двете институции, така че картината не може да бъде определена като изненадваща. Очевидно за мнозинството от българите правораздаването в страната не е на необходимото ниво, особено като се има предвид проблемът с високата престъпност в страната и делът на наказаните престъпления.

Критичните нагласи към прокуратурата и съда се споделят от представителите на различните социални и образователни групи, като най-критични са хората с висок образователен ценз – висше и полувисше образование, както и жителите на големите градове (около 65-67%), а най-високият относителен дял на неотговорилите е сред хората, живеещи в по-малките населени места, с основно и по-ниско образование.

По отношение на работата на местната власт

няма ясно оформено и единно обществено мнение

На практика равни по обем са дяловете на хората, одобряващи дейността на кметовете и местните управи и на тези, които изразяват неодобрение (по около 38-39%). Спрямо предишния период (декември 2001 г.) регистрираме увеличение с около 5 % на критичните нагласи.

Определено може да се каже, че нагласите към местната изпълнителна власт се влияят от типа населено място. Докато жителите на селата са най-склонни да одобряват кметовете и местните си управи и при тях положителните нагласи доминират над отрицателните (47% на 30%), то жителите на окръжните градове са склонни да изразяват най-критични нагласи към местната власт. Софиянци са раздвоени в оценките си към софийската управа – по около 35% от тях изразяват двете противоположни становища за работата на софийската голяма община.

Според политическите предпочитания – най-одобрителни са оценките за местната власт на гласувалите за ДПС на парламентарните избори през юни 2001 г. – при тях одобрението към местната власт достига 70%, докато неодобрението е около 14-15%. Сред симпатизантите на другите политически сили се наблюдава относително равенство между изразяващите одобрение и неодобрение. Сред не гласувалите за Народно събрание категорично преобладават критиките към местната изпълнителна власт.

В последните години българската армия традиционно се приема добре от пълнолетните българи в страната. През декември миналата година половината от хората декларираха одобрение към дейността на военните структури в страната, докато делът на неодобряващите беше повече от два пъти по-нисък (18-19%).

Данните от месец юни 2002 г., с които разполагаме, обаче показват

по-различна картина

Одобрението към армията отново е повече от неодобрението към дейността й, но разликата е само около 8-9 пункта (41% на 32%). На базата на информацията, която имаме е много трудно да се правят изводи за причините за регистрираната промяна и в двете посоки – едновременното намаляване на доверието с около 10% и повишеното недоверие – с около 14%. Не е изключено факторите, довели до подобна промяна да са случайни и краткотрайни. При всички случаи ангажирането с обяснителна схема се нуждае от допълнителна проверка.

Точно обратният ефект от този при армията се наблюдава по отношение на полицията. Спрямо данните отпреди 6 месеца, когато неодобрението към дейността на полицията (40%) надвишаваше декларираното одобрение (36%), през месец юни 2002 г. ситуацията е преобърната. Одобрение към дейността на полицейските структури декларират 45% от пълнолетните българи, а неодобрение – около 35%.

Обяснението на тази

смяна в настроенията спрямо полицията

би трябвало да се търсят в изключително добре приеманата фигура на Бойко Борисов, както и няколкото “показни” полицейски акции, които бяха направени под негово ръководство.

Особено показателен е фактът, че главният секретар на МВР събира одобрението на трима от всеки четирима пълнолетни българи и в рейтинга на Сова ХарисТМ той заема второто място след президента Първанов (вж. IV раздел “Отношение към политиците/политически рейтинг”).

На фона на така очертаната картина трябва да се отбележат два взаимно свързани факта. Първо – най-критични към работата на полицията са хората с високо образование и жителите на столицата. При последните съотношението одобрение – неодобрение достига 32% на 53%. Второ - най-високо одобрение към работата на полицията декларират хората с образование основно и по-ниско, жителите на селата и гласоподавателите на ДПС. Сред тези групи одобрението е значително повече от изразеното неодобрение.

Получените данни показват

устойчиво отношение

и към двете национални медии в последните шест месеца. При това положителните нагласи значително преобладават над отрицателните. Очевидно новите ръководства и предлаганите програми се приемат добре от по-голямата част от пълнолетната телевизионна и радио-аудитория.

Данните за отношението към БНТ – 66% одобряват работата й, докато делът на неодобряващите е 17%. БНР – 55% одобрение и 13% неодобрение. Определено в момента не може да се говори за някаква криза на доверие към двете медии.

Всеки четвърти не е изказал мнение за дейността на Националната телевизия, а всеки трети – за Националното радио. Това са предимно хора от по-малките населени места и с по-нисък образователен ценз.

В-к “Монитор”
18 юли 2002 г.