Според данните от изследването на “Сова-Харис” за политическите нагласи през юни, предоставено на “Монитор”, продължава традицията от предишните години

българският парламент да е сред най-неодобряваните

институции в страната, независимо от политическия “цвят” на управляващото мнозинство. Очевидно сме свидетели не само на критично отношение към конкретната работа на сегашния парламент, но и на негативен обществен образ на самата институция като цяло.

Година след парламентарните избори - работата на Народното събрание се одобрява едва от 20% от пълнолетните хора в България, докато делът на изразяващите неодобрение е три пъти по-висок. Сравнението спрямо декември 2001 г. показва отчетливо нарастване на неодобрението (от 53% на 61%). Най-голяма група от хора (45%) изказват мнението, че предишният парламент е работил по-добре от стария, въпреки че в настоящия момент сегашният парламент събира няколко пункта повече одобрение, отколкото предишния в края на мандата му.

Най-малко критични са хората, гласували за НДВС през юни 2001г., но дори и сред тази група неодобрението към работата на българския парламент е значително повече от декларираното одобрение. Най-много отрицателни настроения към работата на Народното събрание регистрираме при хората, гласували за ОДС и Коалиция за България – трима от всеки четирима не одобряват дейността на парламента.

Работата на правителството също събира повече отрицателни (53%), отколкото положителни оценки (29%). Промяната в нагласите спрямо декември 2001 г. не е толкова в незначителното намаляване дела на одобряващите дейността на кабинета на Симеон Сакскобургготски, колкото в осезаемото нарастване с 9% на групата на тези, които изразяват неодобрение. Обяснението за това би могло да се търси главно в две посоки: първо – нарастването на обществената критичност към управлението в хода на “консумацията” на изпълнителната власт. И второ –

хората се отърсиха в голяма степен

от очакванията си за положителна промяна с “магическа” пръчка.

Най-много недоволни от работата на правителството на НДСВ има сред гласувалите за ОДС (68%) и Коалиция за България (61%). Групите на далите вота си за НДСВ и ДПС през юни 2001 г. са разколебани в оценките, макар че с малко преобладават тези от тях, които са склонни да изразят одобрение към работата на сегашното правителство.

Няма ясно оформено общо становище за сравнението между работата на сегашното и предишното правителство. На мнение, че правителството на НДСВ работи по-добре от правителството на ОДС застават 33% от пълнолетните българи, докато на обратното мнение са 35%. Подобно мнение също е обвързано пряко с политическия избор на хората преди една година – подкрепата за сегашното правителство отново идва най-вече от групата на тези, които са гласували за НДСВ, голяма част от които към настоящия момент заявяват, че са склонни да повторят вота си.

В същото време мнозинството от българите (54%) не смятат, че трябва да има предсрочни избори поради несправяне на сегашния кабинет със задълженията му. Изводът, който може да се направи въз основа на горните данни е, че макар и да нараства дела на “разочарованите” и “уморените” от работата на правителството, освен ако не се случи нещо непредвидено, няма причини да се очаква скорошна (поне до началото на есента) криза на доверието към правителството.

За разлика от регистрираните засилващи се негативни обществени нагласи към правителството и парламента, отношението към президентската институция бележи

точно обратната тенденция –

при това в две посоки. От една страна за около 6 месеца има нарастване с около 15% дела на одобряващите работата на президента (в момента одобрение изразяват около 60% от пълнолетните българи), а от друга – делът на изказващите неодобрение се е смъкнал с 10% и в момента е около 20%. На фона на традиционно високото доверие, декларирано през последните 10-ина години към президентството и действащия президент, тези данни би трябвало да се възприемат не толкова като вдигане авторитета на институцията, колкото като възстановяване на обществения й облик след изборите през ноември 2001 г. Въпреки рязката смяна на общественото отношение, одобрението към президента Първанов все още с малко отстъпва на неодобрението, което обичайно се регистрираше по време на мандата на предишния президент Стоянов.

Заслужава да се отбележи фактът, че сред симпатизантите на почти всички политически сили одобрението към президента значително надвишава неодобрението. Единственото изключение е сред гласувалите със синята бюлетина, където критичните нагласи доминират с няколко процента над положителните. Подобен резултат показва добър ресурс за стабилна обществена подкрепа спрямо настоящия президент, още повече, че положителните настроения към работата му доминират както сред гласувалите за него на втория кръг на президентските избори, така и сред гласувалите за бившия президент Стоянов.

Общата картина на отношението към президента и институцията се допълва от стабилната представа, че страната имаше нужда от нов президент. В момента тази теза се поддържа от около половината пълнолетни българи, докато на обратното мнение са около една четвърт от тях. Ще припомним, че голяма част от социологическите изследвания преди президентските избори показваха точно обратната картина. В момента тезата, че нямаше нужда от смяна на президента се поддържа преди всичко от страна на твърдите сини симпатизанти.

Продължение на материала четете тук.

В-к “Монитор”
18 юли 2002 г.