С отхвърлянето на проекта за Европейска конституция от страна на Франция и Холандия преди близо 4 г. позаглъхна и имплицитният спор за приноса на християнството във формирането на европейското наследство и изричното вписване на този факт в основния закон на ЕС.

Религиозната тема, разбира се, няма нищо общо с отрицателните референдуми за евроконституцията.

Макар според проучване от същата преломна 2005 г. 52 % от населението в ЕС да заявява, че вярва в съществуването на Бог, гласувалите „Против” Конституцията надали са били водени от подобни аргументи.

И Франция и Холандия са държави с традиции в т.нар. неконфесионална система, според която държавата е отделена от религията и възприема неутрално отношение спрямо всяка проява на религиозна вяра и практика.

От 30-ина години дори Ирландия, Испания и Италия са изоставили конфесионалната система, въпреки особената роля и влияние на Римокатолическата църква в тези страни.

Парадоксално или не, но в текста на един от символите на ЕС – „Одата на радостта” – думата „Бог” се споменава поне веднъж в номинатив.

Какви характеристики обаче има Бог-ът на Фридрих Шилер (1759 – 1805) и дали той се покрива с традиционните схващания на християнските богослови? Въпросът е реторичен.

Пък и кой би се възхитил от един поет и философ на романтизма, ако той не издига в култ гения на твореца и неговото изкуство, а пее старите псаломи на нов глас.

Според Шилер не Бог или нещо друго, а единствено изкуството помага на човека да добие истинска свобода.

Тази свобода изглежда е провокирала и вече глухия Бетовен (1770 – 1827), който проявява нечуван за онези времена демократизъм, обличайки част от симфонията си в текста на „Одата...” – нещо, което до тогава никой композитор не е правил.
Васил Тоновски