За по-малко от седмица Георги Първанов отправи няколко недвусмислени сигнала, които много ясно очертават политиката, която ще води през втория си президентски мандат. Старият нов-президент не излъчи тези сигнали в отговор на въпроси, които нито един от старателно подбраните за пресконференциите му журналисти не посмя или не можа да му зададе. Не ги декларира и в официално обръщение към нацията, на една трета от която все пак можеше да благодари за преизбирането си. Направи го чрез лични „дребни” премълчавания, или чрез въпроси от рода „Защо пък да не…”, зададени публично от „политици” като Тити Папазов. Затова и сигналите бяха откровени – България се „първанзира” така, както Русия отдавна се е „путинизирала”. Целта на първанизацията не е България да бъде троянският кон на Русия в Европейския съюз и НАТО. Целта е чрез България САМАТА Русия да е там. Това наистина ще стане, ако се случат трите неща, които през изминалата седмица Първанов намекна или обеща.

Първото нещо вече е факт – Русия ще строи АЕЦ „Белене”. Ден след като президентът Георги Първанов спечели втори мандат, НЕК официално обяви, че Русия ще изгражда и втората българска атомна електроцентрала. Новината прозвуча като гръм от шампанско за победителя, което ще струва на страната му 4 милиарда евро. На всичко отгоре със спечеления в България търг за изграждането на АЕЦ “Белене” Русия ще се завърне на пазара на атомни технологии в Европа, както безцеремонно заяви директорът на “Росатом” Сергей Кириенко във връзка с победата на дъщерното предприятие “Атомстройекспорт”. Все едно, че го е казал Путин - Кириенко му беше премиер. Договорът с “Атомстройекспорт” ще бъде сключен до месец – тоест до края на годината, преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз. Това скоро ще го каже Станишев, който все още е премиер на Първанов.

Второто нещо ще стане пак до края на годината, и пак по същата причина. Ако десният кандидат-президент направи изобщо нещо смислено в кампанията си, то бе да предупреди за опасността от пълна енергийна зависимост от Русия, ако договорът за петролопровода Бургас-Александруполис остане в сегашния си вид, и ако правителството под натиска на Първанов го подпише този или следващия месец. Непосредствено преди изборите Първанов договори намаляването на българския дял в петролопровода Бургас-Александруполис. Вече писах, че шеф на руския Генерален щаб определи преди 11 години Бургас- Александруполис като военен проект. Думите му се оправдават напълно от факта, че проектът се подмяташе 13 години, докато България влезе в Европейския съюз, и се отвори възможност руските енергийни компании да влязат като “заварено положение” на територията на България в рамките на ЕС, и съюзът да ги третира като вътрешноевропейски фирми. Докато нямаше такава възможност, Бургас-Александруполис беше замразен. Сега благодарение на България Русия ще претендира да работи равнопоставено с европейските и американските фирми на вътрешноевропейския пазар, докато сама не признава и не е подписала европейската енергийна харта, за да не допусне чужди фирми да работят при равни условия на нейния вътрешен енергиен пазар.

Третото нещо е следствие от второто - Кремъл ще настоява, а София вероятно ще се съгласи Русия да придобие собствеността върху преносните съоръжения на българска територия. Виденов отказа, но Станишев ще подпише. Иначе Путин ще го свали чрез Първанов така, както Елцин свали Виденов чрез Луканов. Но едва ли ще му се наложи – все пак Сергей Дмитиревич е руски поданик, разбира от половин камшик…

Нямам много надежда български политици да попречат на тази нагла колонизация. Повечето от тях са били комунисти, преобладаващата част - и сътрудници на Държавна сигурност, а ВСИЧКИ са подкупни. Следователно конците им се дърпат от Москва. Надявам се обаче самият Европейски съюз, доскоро твърде заслепен относно истинските политически и икономически цели на Русия, да се погрижи за енергийната си , а от Нова година – за енергийната НИ независимост. Според медийни публикации в края на октомври Дирекцията по транзит и търговия към Европейската комисия е коментирала с български и румънски представители присъствието на Русия в проектите Бургас-Александруполис и Констанца–Триест, и им е поискала от да посочат източниците си на петролни доставки и предварителни разчети за транзитните такси. В началото на следващата година еврокомисията ще предложи стратегия в енергийната област, която да се прилага от всичките 27 държави-членки, чиято крайна цел е да намали силната зависимост на ЕС от външни, тоест руски източници на енергия. Това ще прати Овчаров да пасе…

Българските „десни” политици обаче, ако не „срещу” Русия, могат да поработят малко „за” Съединените щати. Все пак някои от тях не са само руски агенти… Целта е да попречат на Първанов да игнорира евроатлантическата лоялност на България, което в комплект с енергийната ни зависимост от Русия съвсем ще ни превърне в Задунайская губерния. По време на победната си 105 минутна пресконференция новият държавен глава не отдели нито ЕДНА СЕКУНДА за ангажиментите, които България е поела и тепърва ще поема към съюзниците си от НАТО. Просто го „пропусна”. А е върховен главнокомандващ. Може да изпраща и връща мисии зад граница почти еднолично, макар че формално това решение се взема от парламента. Но депутатите слушат висшите военни, които като бивши комунисти до един са симпатизанти на БСП, чиито лидер допреди 5 години Първанов бе – и всъщност още е. Немалка част от генералите вече са и лични протежета на стария-нов президент. Мнозинството е лоялно към Първанов, защото на него дължи оцеляването на парламента миналата година. Премиерът и преобладаващата част от министрите са лични негови номинации.

Първанов фактически командва държавата. Липсва му само едно – законодателна инициатива и право да свиква референдум, за да стане неотразим и да парира всички свинщини, които правят политиците, и които не са му лично изгодни, само с една заплаха за референдум.

И Първанов си поиска тези правомощия. Тоест – Тити Папазов (?!) му ги поиска с кош от центъра за три точки. Какво щяло да стане, ако конституционните правомощия на президента се увеличели, и тъй като съответните промени щели да се приемат от Велико народно събрание, а с тях и президентът щял да стане чисто нов, защо Първанов да не кандидатства за трети път, който да му се брои за първи? И без това е най-добрият политик на България...

Въпросът е толкова абсурден, а отговорът му – така самоочевиден, че по принцип не си струва да се дава. Но този въпрос тепърва ще бъде задаван – по различен начин и от все по-отговорни “фактори”. Накрая, в края на този си мандат, когато всичко е спазарено и уредено, Първанов ще поиска президентска република. И ще я получи.

Това ще им работата на Първанов и Путин през следващите пет години, нищо друго. Ще им позволим ли да я свършат?
Калин Манолов