Нека не се мятат тревожно в съня си онези над 50% русофили у нас, регистрирани от скорошното проучване на “Джърмън Маршъл Фонд”, от които значителна част, предполагам, са всъщност путинофили, макар и това да си путинофил… автоматично да те превръща в русофоб.

Нека е радостен и честит Иванчо Гранитски, който всеки път щом се изправи пред сравнение между Путин и Гоце започва да обяснява, че това е всъщност комплимент и че бившият руски президент и настоящ премиер е велик човек, направил грандиозни неща за не по-малко великата си и необятна страна. Верно, че е донякъде комплимент. Но не такъв, към който би трябвало да се стреми един нормален човек.

Нека е фриволно щастлив и премиерът ни Дмитриевич. Той сега замазва очи в САЩ, но вече знае, че следващия път, когато бъде привикан да виси 3 часа като прани гащи в чакалнята на Путин, щом накрая все пак благоволят да го приемат, ще има с какво ново да се похвали.

Досега Дмитриевич се хвалеше именно с броя на русофилите-путинофили у нас, с продадените ни енергийни интереси и с готовността си тутакси, щом реши, да закрие българо-американските военни обекти в страната ни. Сега вече ще може да се бие в гърдите и по повод това, че у нас все по-успешно се следва челния съветски опит при свиването на сармите на неудобните журналисти.

Разбира се, засега не са почнали да ги трепят като Политковская например, както и като редица други. Но и това може лесно да бъде обяснено. Дмитриевич още с бащиното си семе и с майчиното си мляко е заченат и закърмен и с идеята, че страната му е по-малък славянски брат на Големия (още по-славянски) брат. Затова е някак си естествено ако там ги убиват, тук само да ги пребиват.

Путинизацията в България тече гладко и безметежно, по план, че дори и с известни преизпълнения на плана.

Които журналисти не са били успешно купени, биват сплашвани. Същото, уви, се отнася и до много от медиите, които стават все по-беззъби. Междувременно информационната среда у нас непрекъснато мутира и се превръща в нещо абсурдно. Последното убежище за излагане на сериозни мнения, свързани с политиката и проблемите на обществото, като изключим Интернет, се оказаха… сутрешните блокове на телевизиите! По-гледаното време е заето от безумни риалити-продукции и малоумни сериали. Наистина, остана една петъчна “Панорама” по държавната телевизия, но и тя вече прилича на нелеп училищен рецитал – гостите се редуват, избъбрят си предварително заучените реплики, излагат се, всеки според способностите си, после им благодарят за участието и те си тръгват с погрешното впечатление, че не са си пропилели времето напразно. Разликата между тази “Панорама” и феноменалното ново шоу на Цонев Пъпеша по държавната телевизия може да бъде забелязана, наистина. Но само от много наблюдателен човек.

Вероятно за нападението срещу Огнян Стефанов ще се поговори още седмица-две, включително и в “Панорама”, след това то ще бъде забравено. Както бяха забравени и други безобразни посегателства.

Мнозина българи, между тях и колеги, може да си поставят сигнатурите в някоя протестна подписка, ако опозицията реши, че този забавен жанр все още не е напълно изчерпан. Сетне всичко ще се завърне в приспивно путиновския си ритъм на самохвалства със съмнителни успехи, неглижиране на провалите и люто попържане на инакомислещите.

Ако в някой следващ евродоклад опитът за убийство на Огнян Стефанов бъде някак си отразен около общата оценка за свободата на медиите, Гоце може дори да обясни, че се води целенасочена и злонамерена антибългарска кампания. Дано само ВВС не излезе със свой необмислен и смущаващ репортаж за това престъпление, защото компанията – макар и стабилен еталон в световен мащаб – едва ли би издържала още един изблик на паметния гняв на Гергя, сина Седефчов. Ще се срине като стените на Йерихон.

Социологът и голф-активист Кънчо също може да драсне два-три реда за двуличието на критикуващия Запад, като се аргументира с безумни примери и разсъждения за това, как е започнала Първата световна война. Така ще има повод отново успешно да демонстрира пораженията от идеологизираното изучаване на Историята, на което е бил подложен… но на което очевидно не се е противопоставил, поне вътрешно.

Всъщност, не. Това той вече го стори по повод евродоклада. Този път може да ни сервира “мъдри” разсъждения за избухването на Троянската война. Това ще бъде съвсем на място. И без друго посланикът на Москва в ЕС отдавна – и съвсем основателно, за съжаление - вече ни класифицира като Илионския кон в съюза.

Другият пионер на българското голф-движение пък - Андрейчо Райчев - ако реши, че си заслужава да коментира бруталното нападение, ще изсумти “Значи…”, след което ще продължи да говори.

Чудо би било, ако хвърковатата чета на вътрешния министър Миков успее да докопа нападателите. Съмнявам се, че тя би била в състояние дори само донякъде да стесни кръга на заподозрените. Стесняването на този кръг, каква ирония!, далеч по-успешно вече бе направено от мислещите българи, на които не им се плаща за това.

Утре-вдругиден може някои (в момента все още покъртени) колеги да изровят и кадри, доказващи, че Огнян Стефанов е бил пристрастен към хазарта и си е профуквал заплатата и хонорарите на ротативки.

ДАНС ще продължава да ровичка в ДАМС (не, че не си заслужава, но това ли ни е приоритетът сред кусурите за премахване, пък и за това ли тъкмо ни размазаха от ЕК със своя последен, засега, доклад?!?). Ще ограничава и блокира сайтове, които не отърват на властниците. Ще пази премиера, когато той героично и самоотвержено пак увисне на незаконен лифт. Ще отрича най-убедително, че нейни гавази са отнемали – не по-малко незаконно – камери и фотоапарати от свидетелите на увисването.

За подслушване на хората, на мястото на досега установените около 95 милиона лева, ще отидат, може би, 195. Ще продължим да “обгрижваме” със СРС-та на първо място сегашните си партньори и съюзници, с което чутовно постижение също ще можем да се похвалим на бившите си господари и потисници.

Все още обиден от намалената си държавна охрана, Бойко Борисов – ако се сети – може да изреве, че след Огнян Стефанов иде неговият ред. Зер, вече веднъж обясни на целокупното софийско гражданство, че ще го очистят, ако не стане кмет. После пък разкри заговор срещу живота си, организиран от среди, близки до тройната коалиция. И тези дни директно постанови на Цветанов да обяви, че ако нещо лошо му се случи, виновен ще е Миков, тъкмо защото му намалил числеността на държавната охрана. Как още еколозите не са го вписали в Червената книга на застрашените видове – това не е ясно.

Ясно е обаче, че колегата Огнян, когото нямам удоволствието да познавам лично, не е имал нито увеличена, нито намалена по численост охрана, въпреки че е заставал с името си зад всичко, което е писал и публикувал, макар и да е бил напълно наясно, че то му е създало могъщи врагове. Държавната агенция, отговаряща за националната сигурност, междувременно е била твърде заета да съзира и своевременно отстранява опасности за въпросната национална сигурност в неговото и публикуваното от него слово.

И докато благодарение на всичките тези хероически усилия на ДАНС Интернет-пространството ни става все по-сигурно, гражданите на България продължават да живеят в състояние на тотална несигурност.

Някои повече, други – по-малко. Някои за живота, здравето и достойнството си, други за хляба, отоплението и тока си.

И така ще си върви.

Докато не решим какво все пак искаме от живота си. Путинизацията ли ни е по-скъпа на сърцето и по-близка до натюрела, или България.


Жоро Георгиев