Блокадата на московския театър от чеченски бойци-камикадзе, които взеха за заложници над 700 души, напомни по ужасяващ начин, че един брутален осемгодишен конфликт, който бе почти изчезнал от информациите на световните медии, все още продължава. Макар руският президент Владимир Путин да обяви "активната фаза" на войната за приключена малко след като дойде на власт през 2000 г. и да отхвърли идеята за по-нататъшни мирни преговори със слабия лидер на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов, военните операции тихомълком продължиха в отдалечените чеченски равнини и планини, далеч от градовете, понастоящем под контрола на руските войници.
Сега по познатия модел след поредица от акции за вземане на заложници през 90-те години чеченци поеха инициативата, отвръщайки на удара в самата Русия.
Нападението, което започна в сряда вечерта, когато маскирани въоръжени терористи нахлуха в театъра, някои от тях с експлозиви, прикрепени към телата им, други стреляйки в тавана, бе директна атака срещу личния авторитет на Путин. Той си спечели огромна популярност заради кампанията си от 1999 г. срещу сепаратизма, който доведе до конфликта в Чечения. Неговата твърда позиция срещу непопулярните чеченци, чиято тъмна кожа, мюсюлманска вяра и предполагаеми престъпни наклонности ги правят подозрителни в очите на много руснаци, му осигури лесна победа в президентските избори през 2000 г.
Сега Путин, който се доказа като по-умерен политик, отколкото неговото минало на агент на КГБ и "ястреб" спрямо Чечения предполагаше, ще трябва да действа внимателно, за да реши кризата, която в най-лошия случай може да доведе до трагични жертви и да подкопае вярата в лидерството му.

Първата стъпка на Путин показва майсторство при интелигентното търсене на консенсус. Като свърза този терористичен удар с атентатите от 11 септември в САЩ и скорошните атаки в Бали, Путин заяви, че той е планиран в "терористични центрове в чужбина" - и спечели симпатии от страна на чуждестранните партньори, водещи борба срещу тероризма по цял свят. Той отмени пътуването си до Мексико, където трябваше да се срещне с президента Джордж Буш, и даде да се разбере, че пряко следи кризата, реакция, която сочи, че се е поучил от грешката, която направи по време на кризата с подводницата Курск през 2000 г., когато бе обвинен в безразличие. Неговото правителство явно също обръща внимание на молбите на заложниците да не следва примера на предшественика му Борил Елцин при предишните чеченски атаки в Русия и да нареди да се щурмува сградата. Руски представители заявиха, че силите за сигурност ще атакуват само ако чеченците започнат да убиват заложници. Те създават впечатление, че са готови да преговарят с дни.

Войната отдавна радикализира чеченците. Разрушаването на по-голямата част от страната им подтикна чужденци от мюсюлманския свят да се сражават на тяхна страна и превърна района в плодородна почва за ислямски екстремизъм. Следсъветска Русия стана страна на насилието, където животът не се цени. В нея има голяма престъпност и кипяща етническа и регионална неприязън. Но дори за Русия тази драма, доизиграна от облечени в черно жени-бунтовници рамо до рамо с отчаяни мъже, и отразявана по цял свят, представлява необичаен, шокиращ акт на насилие. Обаче независимо дали ще тласне вече уморената от чеченския конфликт страна към мир, или ще разгневи достатъчно руснаците, за да разпали отново желанието им за война, тя определено ще промени Русия. Путин ще се нуждае от всичките си умения, за да канализира общественото настроение в конструктивна политика.

БТА/ в-к Таймс, 25 октомври