Центърът за правата на човека „Мемориал“ попадна под ударите на авторитарното правителство на министър-председателя, национален лидер и бивш полковник от КГБ Владимир Путин. За овладяване на организациите на гражданското общество всички средства са добри: в крайна сметка работата на тези асоциации „развалят имиджа на страната“, което означава, че те са, според официалната версия, „враговете на родината“ и искат да унищожат Светата Русия.

Малкото политически опозиционери, които, според Владимир Путин, „са чакали на чуждестранните посолства“, бяха систематично атакувани, пише „Нувел обсерватьор“.

Нарушенията на човешките права? За такива неща в Русия не се говори. Владимир Путин предпочита всяка година с шампанско да чества рождения ден на ЧК, в учебниците е реабилитиран Сталин, а „Големият терор“ е оправдан от успехите на индустриализацията; архивните данни за репресиите са затворени, на армията е върнат червения флаг, а Русия получи преработен съветския химн, се казва в статията.

Откакто дойде на власт Владимир Путин, две дузини журналисти, включително и един американец, са „мистериозно“ убити. А двете последни жертви на мъчения, публично разказали за тях, са безследно изчезнали.

Ахмед Гисаев идва на работа в „Мемориал“ за да може мъченията, на които той е подложен през 2003 г., да не останат ненаказани. Този гражданин на Русия от чеченски произход, изпитва на собствен гръб това, което Никола Саркози, толкова много пъти споменавайки по време на предизборната си кампания „дипломацията на ценностите „, нарече „руска специфика в областта на човешките права“. Както авторът отбелязва, за газ, нефт, обещаващ пазар на Русия и на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН има такива аргументи, чиято „ценност“ е неизвестна.

Ахмед разказва на автора на статията, че през 2003 г. е отвлечен от хора от полицията и ФСБ и тежко изтезаван 15 дни, като е освободен едва след като семейството му плаща откуп. Според него мъчителите му са говорили на руски без акцент, противно на широко разпространената версия, че всички бруталности, от които Москва енергично се опитва да се дистанцира, са изключително от проруското чеченско правителство, ръководено от страховития президент Рамзан Кадиров. Тази версия отразява печата, това налага в чужбина руската литература, изобразяваща чеченците като „диваци“, които се избиват помежду си, пише авторът.

Гисаев е убеден, че такива „решения, не се вземат в Чечня, а в Москва“. След освобождаването си той се обръща към Европейския съд по правата на човека. Но дори и ако му платят няколко хиляди евро, ужасите няма да спрат, смята изданието.

След всичко това руснаците казали, според Гиса, че арестуването му е просто „грешка“. Жертвата на една от тези „грешки“ беше през ноември 2007 г. и сегашният ръководител на „Мемориал“ – Олег Орлов. Той и двама други журналисти, които пристигат в Назран за демонстрация срещу изчезванията, мъченията и екзекуциите, посред нощ са измъкнати от леглото от мъже в камуфлажни дрехи, които говорят руски без акцент, бити, отвлечени и хвърлени голи върху снега на полето. Предупреждението за тях било: „Следващият път ще бъде по-лошо“.
Le Nouvel Observateur/koritarovonline.hostzi.com