Руският премиер Владимир Путин, в интервю пред CNN, направено в Сочи, директно обвини САЩ за провокиране на конфликта в Грузия. Повод за това му твърдение са намерени лични документи на американски гражданин на територията на военните действия, на място напуснато от грузински спецотряд. Според Путин намирането на американски паспорт потвърждава присъствие на американски граждани, които били изпълявали заповедите на щефовете си... т.е. да провокират една успешна война, в полза на един от кандидатите за президент в предстоящата кампания. Тези обвинения бяха отхвърлени като абсурдни от говорител на американската страна.

За запада версията на Путин изглежда нелогична, но всъщност тя показва началото на нова PR кампания, целяща поправянето на доста срутилия се имидж на Русия. Лицето на кампанията е бившият руски президент, който остава най-влиятелната и авторитетна личност в Русия. След като Владимир Путин постигна големи успехи както във външната политика, поставяки Европа в енергийна зависимост, укрепи политическите, икономическите и военните отношения с традиционни приятелски държави и режими, така и възроди в Русия стария инстинкт на култа към бащата на нацията и държавата, сплоти всички руски патриоти в Единна Русия и извади извън политическата и икономическа игра всички свои конкуренти и противници. Русия не може без Путин - там той е обичан, на него му вярват, гордеят се с него.

Разглезен от свота слава и мощ, Владимир Владимирович не можеше да допусне че светът ще повярва на Саакашвили а не на него, не си представяше че Европа, че даже и Китай ще харесат повече Саакашвили от него. Кризата в Кавказ следваше своя сценарии, но не предвиждаше тази грандиозна подкрепа и съпричатност на международната общност към съдбата на Грузия и грузинския народ. Никой не си представяше че няколко президенти и външни министри ще отидат в Тбилиси и лично с присъствието си ще защитят статута и живота на грузинския президент.

Еднозначната реакция на международната общност, която постави Русия в ролята на агресор на малката и слаба Грузия срина образа на руските лидери и от звезди на световната политическа сцена, ги превърна в лоши актьори на подържащи роли, в лидери от локална величина с безотговорна политика, подлагаща на риск утвърдените принципи в международните отношения. При демонстрираната подкрепа на териториалната цялост и суверенитет на Грузия от срана на редица страни и международни организации, пред заплахата от икономически санкции и засиленото военно присъствието на НАТО в Черно море, руската страна реши да поеме инициативата в свои ръце и посочи виновника за кризата в Кавказ.

Образът на врага сега играе САЩ, тъй като били провокирали конфликта в Грузия с вътрешнополитически цели и в полза на един от кандидатите си за президент. Спекулацията на Путин с "вината" на САЩ е психологически трик за разбиване на единната позиция на САЩ и ЕС, като в кризата се ситуират два отбора - на добрите европейци, на които Русия не се сърди и лошите американци. Отново възкръсналият пословичен руски антиамериканизъм идва точно навреме - малко преди срещата на ЕС в понеделник/1 септември, на която се очаква да се наложат санкции на Русия.

С изненадващото си антиамериканско интервю Владимир Путин сложи на карта собствения си авторитет за да спаси Русия от санкции и изолация. Прилагането на двойни станарти в пропагандата спрямо САЩ и ЕС е очевидно. Това се потвърждава и с твърденията на премиера, че Русия няма да използва енергийната зависимост на ЕС с политически цели. По време на конфликта в Грузия, руският мозъчен тръст в пропагандата упорито таргетираше на вътрешния пазар старата утвърдена марка на "отечествената война", т.е. нападат ни и ние свещенно се отбраняваме, а в образа на Хитлер влезе "лудият" Саакашвили.

Руската пропагандна истерия описа грузинския президент като зависим от психотропни вещества, масов убиец, военнопрестъпник, извършил етнически чистки, протеже на Америка и не на последно място човек, който обича да си дъвче вратовръзката. Въпреки силният пропаганден натиск за консолидация на руското обществено мнение, в Русия вече се задават въпроси - каква е ползата от изолацията, защо се скарахме с всичките си съседи, защо трябва да мразим хора и народи, с които живяхме в една държава...

Кризата в Кавказ донесе негативи за Русия във външнополитически план - ще доведе ли и до вътрешнополитическа криза и преоценка на политиката на Русия, иде ли края на путиновата ера или сме на прага на поредната миротворческа операция в Крим или Приднестровието...може би едновремешната доктрина за износ на революция е заменена от нова доктрина - износ на сепаратизъм, агресия и формиране на марионетни режими...дали това е само носталгия по колониалните времена на съветската ера...

Даниела Петрова/Dazy News