Путин се изяви вече и вербално като неволен доброволец в кампанията на Маккейн.
В интервю за Си Ен Ен този посредствен полковник от КГБ, без да иска, направи това “непосредствено” самопризнание. Което щеше да е забавно, ако не ставаше дума за „диктатора на слънце” – т.е. диктатор с претенции за нещо като „краля слънце”, който уж е в сянката на властта на посочения от него за шеф на най-голямата държава в света президент Медведев, но с една тъпа реплика изпълзя на слънце.

За какво става дума? Според Путин, по отношение на Грузия, „ някой в САЩ нарочно е създал конфликта, за да предизвика напрежение, което да бъде в полза на един от кандидатите за президентския пост”. Представяте ли си: тлеещият от години конфликт бил дело на кандидатпрезидентската кампания на Маккейн, който до преди месец губеше категорично състезанието с опонента си Обама! И това, при положение, че Маккейн , стар вътрешнопартиен опонент на Джордж Буш, беше в началото на кампанията най-малко вероятният победител в състезанието за номинирането на републикански кандидат!

Какво излиза, че Путин подозира американските „бакали” в изключителна прозорливост, подготвяйки от години това, за което Маккейн не можеше и да сънува преди месеци? Значи нямаше руски военноморски маневри край Грузия, струпване на руски войски, включително транспортни в Абхазия, улеснили бързото придвижване на армията, нямаше сваляне на грузински самолет, многобройни провокации по границата и освен военния, също и дългогодишен икономически, политически и дипломатически натиск върху Тбилиси? А имало само хитроумен план на американците да взривят Кавказ заради изборите в САЩ?

Путин, както излиза, благоговее пред американското стратегическо планиране, след като може да заподозре, че янките са измислили неразгадаемия за здравия разум кавказки пъзел само и само Маккейн да спечели.Проблемът не е в това, дали във Вашингтон на някого би могло да му хрумне подобна тъпа идея-там също не са застраховани от идиотски постъпки. Въпросът е в механизмите, които обществото им си е изработило, за предотвратяване на такъв тип “ексцентрични решения”. Накратко, те се описват с думата “демокрация”. Благодарение на нея, за разлика от Русия, хората избират онзи, когото припознават за свой кандидат, а не когото им посочи любимия вожд, маскиран като президент ( и издигнал се сред електората като велик пълководец, размазал шепата чеченски сепаратисти с цялата на мощ на огромната руска армия). Обещанието на Путин, след два кървави атентата в Москва, приписани без доказателства на чеченски терористи, беше да ги “пусне в тоалетната”. Така започна възходът на този вожд, определен, впрочем, от предишния си началник Елцин като наследник на властта.Само че тогава Западът, включително Америка, се ограничиха с гнусливо критикуване. Беше им по-важно да имат Русия като съюзник в борбата срещу тероризма и Москва умело се възползва от този фалшив брак по сметка. Пък и чеченците вкупом минават за мюсюлмани, някак си по-лесно се търгуват на международния пазар за размяна на стратегически услуги.

Съдейки по себе си Путин си мисли, че и в Америка “големият шеф” си урежда военни конфликти и с тяхна помощ си избира приемник, а избирателите послушно го прегръщат. Парадоксът е, че, не друг, а Путин наистина “посочи” и на американците Маккейн като по-подходящ да се справи с очертаващото се предизвикателство …Путин. И , както показват данните от статистиката в САЩ, доста хора го “послушаха”.
Един дребен човек ( в широкия смисъл на думата), като Путин, но мегаломан в маниакалните си видения, подобен нему, поведе в една от най-страшните авантюри в историята своя народ с убеждението, че има насреща си „бакали”. Казваше се Шикългрубер. Викат му още Хитлер. За него американците били народ от бакали. Не е като да са обединени в юмрук, единни ( като управляващата Единна Русия, например) избраници на всевишния, призвани да наложат нов световен ред-термин, който не само при националнсоциализма, но и сега, при възраждането му под друга форма в Русия, е крайъгълен камък на доктрината на най-голямата по територия държава с света.. И докато хората на Шикългрубер вдъхновено и с кристално ясна непоколебимост за своята правота организираха своите „кристални нощи” ( поетично нарицателно за унищожаването на евреи и тяхната собственост, известно още с краткия, ясен, изпитан през вековете руски термин „погром”), американските „бакали” задействаха своето мощно оръжие-несъвършената, но победоносна в схватката с диктаторите демокрация. Това е една от причините за превръщането на демократината уредба на обществото в най-привлекателния модел за ( вече) огромното мнозинство държави по света-нещо, немислимо само до преди 50-60 години, а и по-късно, когато самите САЩ допускаха тежкия компромис да подкрепят “свои диктатори”, за да се противопоставят на съветския блок.В крайна сметка, плащайки цента на моралното дискредитиране ( да приемеш донякде методите на презирания враг) Америка спечели студената война. Но само, за да открие, че не си е свършила работата докрай. И не е случайно, че точно сред бившите сателити на Москва се забелява най-ясно разбиране на същността на проблема с “въглени” от тази уж приключила война, като Путин.
Демокрацията е хаотична машинария в очите на хората, които имат простички решения за всеки проблем. Понеже Китай и неговите успехи в съчетаването на феодалните традиции с капиталистическата прдуктивност и комунистическия контрол на обществото са на мода, да кажа на „китайски” : за човек с чук в ръката, всички проблеми са пирони. Казал го е…разбира се, древният мъдрец Лао Дзъ. Уточнявам, за да няма отново недоразумение, дали случайно тази мъдрост не е творение на Дън Сяо Пин ( архитектът на китайската „перестройка”, комуто редовно приписват афоризма на Конфуции за котката, която трябва да лови мишки , независимо от цвета й).
Това, че Путин не разбира механизмите на демокрацията, които не позволяват организирането на „предизборна провокация” от такъв мащаб в умовете на милионите, родени и живели в свобода избиратели, не е най-страшното. По-лошо е друго-че светът, като че ли не познава Путин. Самият Буш се опита да го обезвреди с комплимента, че като го погледнал, видял в очите му демократа. А на по-малките аборигенчета, със същата цел, Буш подхвърли мъниста с етикета „господин чист”.
Впрочем, Маккейн вече репликира…не, не Путин ( и това ще стане), а Буш, казвайки, че в очите на Путин вижда само три букви: КГБ.
Путин чак сега осъзна своята съпричастност като неволен доброволец в подкрепа на републиканеца Маккейн. И започна да се оправдава, като прехвърля вината на “някои” американци, които били замислили конфликта в Кавказ с предизборна цел .Плитко, но с дълбоки корени в мисленето на човек, който използва армията си като чук, както стана с чеченския “пирон” и както се случва сега в Грузия, където се насади на тръни.
Иво Инджев
Още материали от същия автор на http://ivo.bg