В началото бе словото. Има ли връзка между няколко на пръв поглед различни събития ще покаже само тяхната развръзка. Но последните твърди и резки изказвания на Владимир Путин и марионетния му президент Медведев идат да покажат, че нищо случайно няма в руската имперска политика. Кремъл продължава да смята Грузия, Украйна и преди всичко България за свои законни сфери на влияние. И ако въоръженият конфликт с Грузия, прераснал във война не е изненада, то
размахването на заплашителни фрази към Украйна е повече от смущаващо.

Днес Медведев, ползвайки се от постиженията на съвременните технологии, изпрати в интернет сериозна заплаха към Украйна, адресирано до президента Ющенко. Той бе обвинен в антируска
пропаганда, опит за влошаване на двустранните отношения, поддръжка на враждебната Грузия, чрез украинско оръжие и още няколко антируски грехове.

Нетрадиционния метод на Медведев иде да покаже, че президентът, който се беше насмукал като Елцин на срещата на Г 8 и стана за посмешище пред света, наистина се е взел на сериозно или пък
се е стреснал от твърдия подход на Вл. Путин.

Който от своя страна преди няколко дни заяви в Анкара, че ако новото българско правителство не се придържа стриктно към курса на предишното, България ще бъде изключена от големите руски
енергийни проекти и ще остане извън „голямата игра“. Което е доста смешно освен като поза, така и като акт на държавник, който си позволява лукса да прави неформални забележки на новото
българско правителство декларирало, че ще ревизира всички предишни българо-руски мащабни договорени проекти, така и не показани на обществото.

Също така преди няколко дни руски подводници направиха кратка разходка край бреговете на САЩ и необезпокоявани се оттеглиха.

На фона на опита за рестарт на Руско-Американските отношения, всичките тези действия на Кремъл могат да накарат доста наблюдатели да си помислят, че започва нова ера на „перегрузка“ в
отношенията с доста страни.

Но истеричните крясъци на Путин и Медведев срещу непослушните и сега бивши сателити могат да им спечелят доста червени точки във вътрешно-политически аспект. Навън това са само сапунки, които биха впечатлили само домакините пред телевизорите, които седят с гоблени в ръцете и ролки на главите.

Всъщност ръководството на Русия няма други полезни ходове у дома си, като се знае какво е състоянието на икономиката и. Производството на коли се срина с повече от 70 %, безработицата расте главоломно, вече има бунтове на работници (Донбас), които не са получавали заплати повече от 6-7 месеца.

Яростната риторика на Медведев към Киев, дрънкането на пушки към Грузия и размахването на пръст към България, са все част от пиар кампанията, която щат не щат президент и премиер трябва
да проведат. За да запазят достойнството си пред избирателите. За което са нужни външни неприятели.

За съжаление от българска страна все още няма официална позиция към заплахата на Путин от Анкара. Даже напротив. Президентът Първанов в неделя мултиплицира думите на Путин, като от своя страна се позова на Брюксел, откъдето му казали, че може да има нова газова криза.

По-късно ще стане ясно и какво е отговорил украинският президент Ющенко на Медведев. Но едва ли ще е в стила на Първанов.

Всъщност сегашните истерии идващи от към Кремъл имат и добрата си страна. Вероятно новите управляващи у нас ще разберат, какво е истинското лице на олигархията в Русия. И какво може да се очаква от там.
Румен Лозанов/koritarovonline.hostzi.com