Нова интрига между Висш съдебен съвет и медии се завихря, забъркана от последните изменения в Закона за съдебната власт. Според едно от тях заседанията на съвета са публични, освен с изключение на някои обсъждания, свързани с повдигането на обвинения, задържането и дисциплинарното наказване на магистрати.

В закона не е записано, че тези заседания са открити, но медиите изтълкуваха текста точно така. Техни представители се втурнаха да преодоляват бариерите пред висшия съдебен орган при първата възможност след влизането на поправката в сила. И след кратка схватка с полицейската охрана нахлуха победоносно в заседателната зала. Заседаващите, от своя страна, ошашавени, преминаха към ответен удар. Претупаха оперативно дневния си ред и приключиха набързо с открития урок по демокрация.

Може да се очаква, че в следващите епизоди по изпълнението на съдебния закон ще продължи да се трупа практика за осъществяване на публичността - от явни противоборства до подмолни противодействия. Членовете на ВСС не биха се затруднили да уморят нежеланите гости било с дълги и напоителни, но скучни разходки по законодателството при обсъжданите въпроси, било с експедитивно отхвърляне на незначителни точки от дневния ред. Дори и най-упоритите журналисти, като си тръгнат няколко пъти от заседания с празна кошница, все по някое време ще се откажат да бдят над съдебната власт от името на обществото. И похвалното намерение за "пълно отваряне" на съдебната власт ще угасне скоропостижно. "Страните" в процеса по отварянето ще си подоразменят известно време взаимни упреци, после ще им писне.

Проблемът всъщност не произтича от навиците на традиционно "затворената" трета власт и от буйния нрав на журналистите като големи "отворковци". Нито от благородната иначе идея обществото чрез медиите да следи по-отблизо как точно работи съдебната власт, че от нея все са недоволни и по света, и у нас. Прозрачността като средство за контролиране на съдебната реформа би могла да помогне и на самите магистрати. Въпросът е как именно да се осъществява тя.
Законодателят с лека ръка изгласува "публичните" заседания, без много да му мисли и без въобще да уточни за какво става дума и как да се постигне. В резултат на което се стигна до поредния циркаджилък. Под обществено-медиен надзор заседава единствено парламентът и всички добре знаем каква употреба на микрофоните за политиканстване пада там. Без съмнение и в съвета има медийни герои, които няма да пропуснат да се възползват в свой интерес и от новата законова клауза. Но това си е чист популизъм.

Публичността предполага да се "освети" работата на съдебния кадрови орган по същество - какво обсъжда той, как го прави, какви решения взема, как ги мотивира. Няма пречки медиите да се осведомяват за това, без да клечат на главите на магистратите, след като от подобно поведение и при депутатите полза няма. Журналистите могат да се информират и от брифинги, и от интернет, където в страницата на ВСС вече се предлага много по-пълна информация, и от предоставяне на документи и данни при специален интерес.
И съдът, когато в публично заседание изслушва страните, след това се оттегля на съвещание, за да реши делото. Защо ВСС да няма това право?во?
Майа Янкова
в-к “Монитор”, 21 април 2004г.