В Харвардския университет бяха раздадени годишните Нобелови награди за научни открития, които на пръв поглед може да изглеждат шантаво, но често се оказват удивително полезни на практика, съобщи Асошиейтед прес.
Една от десетте награди бе присъдена на Ричърд Стивънс и негови студенти за откритието, че ругатните спомагат за облекчаване на болката. (Vesti.bg)

Най-после едно безплатно обезболяващо! Не че не го използваме и без научна обосновка…

Някои мъдри народи, сред които определено сме и ние, отдавна практикуват тази терапия в личните си отношения, но предимно спрямо безобидни врагове – на всички нива и във всяка болезнена ситуация. Един от знаменитите вицове, превърнали се в притчи за кратко обрисуване на социализма, беше за онзи гражданин, който сбъркал телефона. Обадил се на енергото, вместо на топлофикацията, но като разбрал грешката изтърсил : “И на вас да ви е… майката”! Така и така се обадил, поне да си каже…

Любопитно е обаче, ако сте забелязали, че в превод от чужди езици ни спестяват пипера на ругатните им. Откровеното споменаване на мръсна дума от някой филмов герой у нас се омекотява в субтитрите. Щеше да е добре това да е резултат от доброто ни възпитание и стремежа ни към налагане на добри нрави, но се боя, че както в много други отношения и тук лицемерим.

Ще си позволя дори и по-провокативно съждение за нас самите. По тукашните византийски земи много ни се псува срещу силните на деня, но си го спестяваме твърде често – нещо повече, изричаме обратното на ругатнята, щом имаме интерес от това. Валидна е поговорката за преклонената главичка. За предпочитане е болката от стиснатите зъби, пред онази, причинена от сабята. Прагматично е, нали?!

Нещо повече, точно имащите власт спокойно попържат – при това на колективна основа. Ярък пример даде министърът без портфейл и задръжки Божидар Димитров, който ни нарече “шибан народ”. И как няма, след като началникът му обяви съществена част от същия (народ) за кофти матрял. А после, пак в САЩ, поясни, че конкретно българите (избягали) в чужбина, са качествената част от народа ни. С което си спечели доста псувни от останалите (в България), но само пред телевизора. Според последната сводка на държавната статистика Борисов продължава да е без конкуренция по харесване, а срещу такава популярност не се ругае.

Особено въздържани в това отношение са тъкмо медиите, които ругаеха Борисов най-много, когато играеше опозиция от позицията на столичен кмет. Там лошите думи по негов адрес бяха забранени на следващия ден след като спечели с оглушителна плесница парламентарните избори. Ехото от нея още повтаря в тези редакции: “благодарим, искаме още плесници, за да ни се отпушат ушите още по-добре”. И Борисов не ги разочарова – при появата си пред българска публика в Ню Йорк се подигра на българските журналисти, иронизирайки ги като “милите български журналисти” с прогнозата, че няма да публикуват разговора. И позна – не посмяха (докато в интернет хората четоха стенограмата и се смяха)!

Изобщо, културен народ сме ние. Псуваме само “когото трябва”. Стига обектът на псувнята да е по-слаб и да не представлява заплаха.

С извинение за примера (нещо лично!), но да припомня, че и моя милост любезно бях напсуван от самия президент, който ме нарече през 2006 г. “безобиден журналист” защото не съм го бил обидил (лично него) с нищо. Друго си е да те наругае интелектуалец от Сирищник, знае как- елегантно и с изтънчено ехидство.

Не ме разбирайте погрешно: не пледирам за диктатура на хамалския език като израз на бита и душевността на българския народ. Но ми е болно да гледам дозирането на псувните по интереси. И ми ида да си тегля една майна, та да ми мине.
Иво Инджев /ivo.bg