В изборната нощ едно момче се опита да стане герой за мъничко. Да получи и той своята троха от славата - като попита Волен Сидеров откога не е ходил на психиатър. Повечето от останалите кандидати за слава решиха, че това е върхът на нашия занаят, и докато се веселяха, Волен си тръгна. Той е опитен журналист и с лекота постигна своето. Нищо, че 70-годишното българско радио (както се изрази онова момче) може би си мисли,че трябва да е доволно. Само че в случая 70-годишното радио изобщо няма от какво да е доволно.
(Едно друго пиле от 45-годишната пък телевизия зададе преди време на царя - въпроса колко е часът? Тоест ти с целият ли си, ти в час ли си? Царят беше изумен най-малкото заради това, че вече си беше взел половината парламент, без да говорим за имотите, а пък пилето изобщо не се сещаше, че може би това е да си в час, а не нещо друго.)

Не виждам причини да е доволна и днешната тъй наречена журналистика, в която се подвизават всякакви пилета - преди да се оженят за някакви чужденци, да отворят пицария, да забременеят, да ги купят за PR прислужници (точно тия, срещу които до вчера пилето е писало) и каквото друго се сетите. От дълги вече години няма толкова лесно поприще като журналистиката. Тази дама е достъпна за всеки. Толкова удобна, че просто не е за вярване. И най-удобна, разбира се, е за политиците. Какво по-удобно за един политик, когато го попиташ дали не е бил при психиатър, вместо да го питаш за всичко останало.
Или онзи въпрос към Волен Сидеров: защо говорел срещу царя, пък се натискал да води негова листа през 2001 г.? Но нали в същата изборна нощ видяхме немалко политици, които като глухарчета прелитат от място на място до степен, че хората, които ги наблюдават, получават световъртеж. Но на това прелитане пилетата му казват „коалиране", „алианс" и пр. И никой няма желание да попита съответното глухарче, откога не е било на психиатър (психиатър за глухарчета) една дума - още един удобен за Волен въпрос. Той, разбира се, беше изчислил реакциите на публиката си и постигна 100% целта си. (Пилетата дори не си дават сметка, че той има цели. Някой идиот име съобщил, че е фашист, и те са клъвнали. Това е неоценима услуга за Волен. Понеже целите му са други.)

Но да се върнем към пилчарника. Сериозните хора от птицекомбината, доколкото ги има, знаят какво излиза от конвейера им. Но си траят. Защото трябва да кажат, че журналистическият занаят до голяма степен е профукан. Трябва да кажат и каква е собствената им вина за това. Естествено те ще отместят въпроса към издателите (собствениците) пазара (политиците)... И, разбира се, ще излъжат.

Преди да продължим, да уточня нещо. Нямам засега никакво отношение към Волен Сидеров и неговата „Атака" - нито добро, нито лошо. Просто защото не ги познавам. А пилетата не правят нищо, за да ги опозная. Дори Волен да беше отговорил на въпроса за психиатъра (да си беше „признал"), това нищо не означава. Понеже е известно колко по-необичайни неща са съпровождали кариерата на някои от най-известните политици. Така че отношението ми към политика Волен засега е 0. Факт е обаче, че той с лекота постига медийните си цели, без дори да се изпоти, както се е случвало в студиото на „Всяка неделя", където той обичайно е бил блестящ събеседник. Но когато например смаза във „Всяка неделя" една от тъй наречените „ромски правозащитнички" (каквото и да означава това), и то пред многократно по-голяма аудитория от тази на изборната нощ, никой не се подразни. Напротив - получи масовата подкрепа на зрителите. Тогава някои хора трябваше да се сетят, че нещо се случва, че нещо предстои, че за нещо закъсняваме - както е винаги в българската съдба.

---

Продължава тук...