На СДС вече се гледа като на смъртник. Съдбата на партията с название съюз беше предначертана още след предишните избори за местна власт през 1999 г. Клинтелистките формации са силни, докато са на власт, но са политически безпомощни в опозиция. Клиентелата веднага се преориентира към партията, която е сформирала правителство.

Трагикомичната грешка на Надежда Михайлова с оттеглянето на зам.-председателя на СДС Пламен Орешарски само ускори процеса на падането в пропастта. Неизбежното щеше да се случи веднага след ясно очерталата се загуба в София, в Пловдив и още няколко от по-големите градове. Тогава, както и сега, за сините пак нямаше да има нито един полезен ход. Маргинализацията й до жалките 5-6% електорална мощ пак щеше окончателно да хвърли сините привърженици в пълно униние.

Кой печели от изчезването на СДС? Най-малко социалистическата партия. Защото двете са интимно свързани политически продукти на перестройката в нейния български вариант. Създадени са като сиамски близнаци, чиито жизненоважни органи не могат да бъдат разделени хирургически. Болестните процеси при единия задължително и много бързо се пренасят в другия организъм.

Конструирането на СДС и БСП имаше за цел българският народ да бъде измамен, вредно за себе си разделен на две враждуващи части, за да бъде ограбен, а държавата му – разрушена. Това и правиха докато бяха на власт, прикривайки се зад празни дума като “реформа” и “демокрация”, зад лъжливи лозунги като “Сполука!” и “Ние можем!”.

Лесно може да се видят множеството сходства между двете партии. Болшевишкият маниер прозира ясно, генезисът им е един – БКП. Жан Виденов беше свален от своите “другари”, които до края на 1996 г. подкрепяха всяко негово предложение или решение. Бисеров, Цонев и Бакърджиев бяха прогонени от Костов, без да са били нелоялни към него или партията. Сега политическата кариера на Орешарски е брутално пожертвана само, за да бъде удължено за много кратко пребиваването на Михайлова в стола на председателя. Подобни примери има велико множество.

Сега публиката е впечатлена от репликата на зам.-председателя на БСП Румен Петков: “Мъчно ми е за СДС и ще му ударим едно рамо”. Нищо ново и изненадващо няма тук. На доста места предизборно по страната се чува като парола репликата от “Позитано” 20: “Да помогнем на дясното!”. И правят каквото могат. Докато беше в опозиция, БСП главно това е правила по отношение на сините – да им бъде патерица. Да припомним една позабравена фраза на Иван Костов от времето, когато беше на върха на славата, а червените изглеждаха в нокаут. Преди конгрес на БСП той открито сподели, че неговият избор е Първанов. И му помогна. Те и сега си помагат яко.

Синьо-червената част на т. нар. политическа класа е окончателно провалена в очите на избирателите. БСП може би стои в организационен план малко по-добре от СДС, но въобще не може да се сравнява с периода непосредствено след 10 ноември. Тя от февруари 1997 г. е с пречупен гръбнак и не е в състояние да формира политика, да направи ефективно правителство и да управлява пълноценно страната. Времето на тези политически сиамски близнаци изтече, те са нежизнеспособни, трябва да освободят сцената. Така е по-добре за България.

ИЛИЯ ИЛИЕВ
В-к “Монитор”
21 юли 2003 г.