Простото обяснение в повечето случаи е най-вярното

Преди местни избори има два вида коалиции - едните са против основния кандидат за кмет, другите са в негова подкрепа. И едните, и другите твърдят, че имат принципи, но те дори и да съществуват … не им пречат.

Тази не особено сложна формулировка дава обяснение на повечето (не на всички:) ) от процесите, които предстои да се случат в следващите месеци. В края на краищата, още преди повече от 600 годни Уилям от Окам (английски францискански монах, философ от 14 в.) формулирал принципа за „Бръснача на Окам“, според който най-простото обяснение на даден проблем е най-доброто обяснение.И все още никой не го е опровергал.

В случая с морската столица едва ли има по-очевадна разделителна линия от кметските избори. Със или без кандидатурата на Кирил Йорданов, около неговото име, неговото наследство и неговите бъдещи планове ще бъдат свързани голяма част от предстоящите преговори за коалиции. Този път наистина ще е интересно. По-голямата част от политическите сили във Варна успяха да се “затворят” и се самосъхраниха, дистанцирайки се от разложителния пласмент на общински интриги. Вариантът всички за Кирил Йорданов и няколко опоненти (от благоприличие) уж против Кирил Йорданов, за сега е малко вероятен.

Независимо от лобитата на властта и във властта, се очертава битка не между опоненти, а между врагове. Коалиция “анти” Йорданов е почти толкова неизбежна, колкото и коалиция “за” Йорданов. Даже и самият Кирил Йорданов да не участва на изборите.

Всички спрягат Борислав Гуцанов за кандидат-кмет. Истината (засега) е, че високопоставените политически фактори в БСП подсказват, че във Варна червените ще имат кандидат за кмет, различен от Кирил Йорданов. Но никога не са казвали, че той ще се казва Борислав Гуцанов. Освен това, здравият разум поставя много сериозна питанка и върху прекалено бодряшкто разграничение на Йорданов от БСП и на БСП от Йорданов. Варненският кмет винаги е бил част от червената върхушка и поне три червени лобита работят с него. С него или за него? Разликата май не е само стилистична.

Всъщност, интересният въпрос към лидерите на БСП не е дали те са готови с кандидатурата си за кмет на Варна, а дали кандидатът за кмет на Варна и водачът на листата за общински съветници на БСП ще е едно и също лице. Традиционно (но не задължително) при сериозните политически партии, кандидатът за кмет е и водач на листата за съветници. Счита се, че “изтегля” листата.Във Варна обаче червените нарушават традицията редовно. На предните местни избори интересите на БСП представляваха кандидатът за кмет Кирил Йорданов и Борислав Гуцанов, който освен че водеше червената листа, беше кандидат за председател на общинския съвет (такава им беше кампанията на БСП - Варна, въпреки, че председателят на съвета се избира едва след изборите от самите съветници :).

Ако сега бъде спазена традицията кандидаткмет и водач на листата да са едно и също лице, с доста голяма точност може да се каже, че Кирил Йорданов е отпаднал от сметките на червените. Просто за него е унижение да бъде спряган за общински съветник.

Йорданов обаче въобще няма да се унижи, ако ГЕРБ го лансира за свой кандидат-кмет. След последния концерт на Веселин Маринов във варненския Дворец на културата и спорта, един от варненските журналисти (Любомир Живков) известен, че помни дати като компютър, спомена датата на един друг такъв концерт на Веселин Маринов, пак във Варна. Отпреди 14 години.

28 септември 1996 г., събота - цветя, рози, песни, пляски и т.н.
И най-отпред: Кирил Йорданов и Жан Виденов!!!
Езикът на знаците не винаги е мерило за чистата и свята истина, но най-малкото - показва посоката.

Все по-очевидно става, че ГЕРБ във Варна може да се превърне в жертва на собствената си стратегия. Или липса на такава! Люшкат се от едната крайност в другата. Създадоха излишно напрежение чрез показни акции и брутални арести и само след няколко месеца демонстрират смущаваща мекушавост във варненския общински съвет, който с толкова агресия превзеха.

Отговорността на местните избори обаче е персонална. Евентуален провал на ГЕРБ във Варна ще означава съвсем не евентуална смяна на местното ръководство. И те си го знаят. Единственият начин да се спасят от отговорността е да си измият ръцете, като подкрепят Кирил Йорданов.

Парадоксът тук е, че колкото по-голяма стане кашата, забъркана от войната между БСП и ГЕРБ във Варна, толкова повече печели Кирил Йорданов. Вижда се и с просто око, че тази война е искрена и че червени и ГЕРБ-ери във Варна първо се ненавиждат и, второ, водят войната в името на промяната.

И пак стигаме до “Бръснача на Окам”. Простото решение вероятно ще се окаже най-вярно. И двете партии демонстрират, че искат нов кмет. Но ако продължават да си нанасят удари, или едната, или другата ще предпочете “спасителното” за нея статукво като вкарат вълка в кошарата.

Интересно е и при десните.
ДСБ във Варна втрещи последователите си, като напусна Синята коалиция във варненския общински съвет и си направи своя коалиция. Случилото се във Варна доведе до интересни обрати при разговорите между СДС и ДСБ на национално ниво. Първоначално, Иван Костов питаше защо се случи раздялата във Варна, позволявайки си да търси сметка от лидерите на СДС в София. Сега дава пример с Варна – за да не стане като във Варна, дайте да подпишем предварително споразумение за местните и президентските избори. Ей така, по принцип. Ще громим враговете по принцип, а после (когато му дойде времето) ще говорим конкретно за кандидати за президент, кмет и съветници. Естествено, когато наистина дойде времето за конкретика, Костов и хората му, като по-агресивни, започват да извиват ръце. Ама вие подписахте, значи ще подкрепите този кандидат.

Ако в СДС се съгласят на подобен вариант, това със сигурност ще е едно от най-рискованите им съгласия. Коалиция с Костов по принцип, е по принцип рисковано начинание. Така че, този път, логичният вариант е точно обратния. Първо - съгласие по позиции и имена - съгласието по принцип така или иначе го има. Ясен е врагът, ясни са опонентите, ясни са и потенциалните партньори. Пък и време има.

Остават ТИМ и ДПС. Към днешна дата, изглеждат като острови на стабилност. Всички коментират кого ще подкрепят, но, в крайна сметка, единственият достоверен източник и за ТИМ, и за ДПС е официалната информация, поднесена лично от лидерите им във Варна. Ореолът на тайнственост, който излъчват, ги прави интересни. Истината е, че към днешна дата нито ТИМ, нито ДПС имат ресурса да управляват Варна самостоятелно. Могат да наклонят везните в една или друга степен, в една или друга посока, но нищо повече.
Което съвсем не е малко.
Но не е всичко.

Антон Луков