Впрочем, това не е виц. Това е част от материал, написан от великолепно варненско перо и спрян за публикуване поради обясними причини. Камбаните засега наистина бият празнично: “ТИМ-ТИМ-ТИМ...”, тъй като вчера холдингът овладя и курорта “Св.Свети Константин и Елена” като на преден план, в борда на директорите пак набута странната фигура на лицето Николай Николаев - главен корпоративен секретар на ТИМ. Офшорките сред акционерите на приватизираното туристическо дружество отново не направиха на никого впечатление, а невлизането в борда на директорите на представителят на “MG” Недялка Сандалска направо ни връща към подзаглавието.

В същото време пролетта пукна напук на душманите. И както при всяко пролетно ошашавяне играта къде фриволно, къде наистина взе да загрубява. Докато един друг главен, но некорпоративен секретар, с култовите инициали Б.Б. се изцепи за пореден път, че 6-7 групировки се дебнели един друг и щели да се изпозастрелят, ъндърграундът в “Слънчев бряг” стисна ръце, похарчвайки един навирил нос конгломерат.

Седмица по-късно, докато бомба нагло гръмна в Софийската окръжна прокуратура и Б.Б. пак заговори, издувайки мишци за рейтингите на тоя и оня, момчетата от групировките контролно, тихо и кротко се събраха още няколко пъти за да уточнят подробностите. На примирието помежду си. За сметка на бъдещият похарчен. Поводът за спешните сбирки, разбира се, бил убийството на Илия Павлов и как ехото след него заглъхвало. Хора с видимо и очевидно различни интереси, и дори конфликти помежду си са стиснали ръце не заради евентуално отмъщение, а поради блъсналата ги като ТИР челно истина, че трябва да се противопоставят на арогантната инвазия на една мощна групировка, за която засега камбаните бият празнично. Това било причината. От друга страна, “MG” притихнала в траур, също тихо и кротко продължавала да работи по собственото си разследване за убийството на Илия Павлов.

Това донякъде обяснява внезапното обличане на бронежилетките от страна на босовете на варненската групировка ТИМ, но и не води до окончателни изводи, защото в полукълбото на сенчестият бизнес договорките вървят до последния момент. На някого. И понеже в тази мръсна приказка, наречена подземен свят никога и нищо не е окончателно, освен куршумът, за разлика от театралните тиради на главният секретар Б.Б., в нея контрадезинформацията върви като прелюдия към финала. И като пукна пролетта със слухове, чак се не видя!
Първо, някой упорито и настоятелно набута версията, че босовете на ТИМ били издухали в чужбина. Направи го дърварски, почти в техен стил, тъй като обществена тайна е, че Марин Митев обичайно пътува до Франкфурт (той си знае по какви финансови причини), а Иво още по-обичайно прекарва повечето си време извън граница. За Николай Николаев никой и не смее да помисли, че ще го изпратят в чужбина, тъй като той има стратегически задачи във Варна, една от които е да хленчи в Общината и пред варненски депутати срещу журналисти от “ДНЕС +”.

Малко по-късно, несмело и плахо се пробута другият слух - че Илия Павлов бил жив и инсценирал смъртта си, понеже го сложили в затворен ковчег и Дарина Павлова се хилела като “Веселата вдовица” от последната страница на “24 часа”. Ако не го бяхме чували за Данчо Марков, въпреки взривената му глава и за Иво Карамански, въпреки пробитото му слепоочие - щяхме да повярваме. Нататък скоропоговорките се прехвърлиха на общинско равнище, любимо както на ТИМ, така и на всички заявили се и не предизборни играчи - Павлин Павлов бил разкаран от кмета Кирил Йорданов! Много смело, пичове интриганти! Въпреки конфликтите между Йорданов и Павлов твърде е рано още за сабята, която ще разсече гордиевият възел. Тимаджиите сън не спят да изметат Павлин Павлов, обаче на Кирил Йорданов съвсем му призля от новият ръкоположен шеф на масоните Румен Ралчев, шеф на “Болкан секюрити”. Защото точно тази фирма и благодарение на този човек, 10 месеца преди местните избори през 1999г. стартира /не/гласната кампания на Кирил Йорданов, а роднинската връзка на баш масона N1 с Павлин Павлов изстреля последният на такива върхови позиции в екипа на сегашния кмет.

Пролетното почистване на имиджа на боклуците и политиците, което върви ръка за ръка с изчистването на мангизите лъсна мътното стъкло и на предстоящата предизборна кампания. И докато Димо Стоев брои мангизите от плочките на площада, Вили Жечев още не е проектирал само тоалетната ми чиния, кметът плаща на Кондьо и Софи Маринова с парите на данъкоплатците.

Понеже имало международен празник на ромите. Преди него пък бил празника на лекарите. Предчувствам как до изборният ден ще бъдат измислени къде що има народни и международни празници, на която и гилдия се сетите, белким кълки и задници размахат приближени звезди на хомосексуалната мафия. В името на обществото ли? Или понеже някой от общината дава пет пари за професионалните гилдии? Истината е далеч по-прозаична - просто кметът Кирил Йорданов фино и рафинирано стартира предизборната си кампания, в което иначе лошо няма. Кофтито е, че го прави с пари на данъкоплатците и ако толкова го боли нещото за ромите и лекарите, тия пари (а повярвайте ми, песенните звезди не идват да чуруликат за нежното излъчване на кмета) могат наистина да бъдат полезно и практично използвани за да се помогне на тези хора.

Впрочем, докато Кондьо и Софи Маринова извиват трели в името на Кирил Йорданов (същият, който на времето клеймеше Христо Кирчев, че използвал поста си на кмет за да си прави предизборните кампании на гърба на данъкоплатеца), финансистът на Община Варна Димо Стоев ще се пържи в един предстоящ тиган, който отсега му подгряват вътрешни и външни опоненти. На Димо Стоев ще му се наложи май да натамани всички финансови сметки, за да зашлеви зловистниците с брилянтни цифри и ги обори ако го попитат: а бе, Димо, верно ли е, че стотици хиляди от плочките за ремонта на ларгото са отклонени с финансови гимнастики за предизборната кампания на Кирил Йорданов? И още, могат да го питат Стоев: що ползваш ти 4 GSM-а и поради каква точно причина?

---

Продължава тук...