Мислите си, че правото е нещо много сериозно, сложно, сухо? Смятате наказателното право и наказателния процес за нещо страшно важно? Сигурни сте, че правото е за това право, защото предполага само едно единствено справедливо решение? Убедени сте, че ни би могло да има случай, следствие, разследване отпреди цели 12 години, които още да не са получили поне отговор? Лъжете се.
Аферата "Сапио" си е чист наказателно-процесуален виц, постоянно освежаван от прокурори шегаджии през последните 12 години.
Какво означава това постоянно да държиш "отворен" един случай, който да размахваш периодически, когато ти е удобно или когато ти стане напечено. При това без дори и да си мръднеш пръста и да образуваш поне едно предварително разследване.

А отгоре на всичко като всеки път ползваш за възобновяване на случая някакви тайнствени хора, които шетат в Съдебната палата и от време на време се сещат да поискат главата на бившия финансов министър, вече и експремиер Иван Костов.
Освен смешна обаче тази втръснала сценка е твърде показателна за практиката на прокуратурата и доста опасна.
Нека да видим само част от фактическата обстановка. След ред публикации, че фондация "Сапио" с шеф бившия депутат от ВНС Ясен Златков е внесла огромни количества бири, уиски, шоколади и други подобни продукти, като не е платила мита, такси и акцизи, възползвайки се от резолюция на тогавашния финансов министър Иван Костов, прокуратурата започва проверка. През 1993 г. с постановление на прокурор от Главна прокуратура е отказано образуването на наказателно производство срещу Иван Костов. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев не се възпротивява. Идва декември 1997 г. Изненадващо същият Татарчев обявява, че "трябвало да погледне" защо е била прекратена проверката срещу Костов по "Сапио" и ако е било неправилно, просто щял да я възобнови. Отношенията между двамата са повече от обтегнати.
Половин година по-късно - през лятото на 1998 г., двама депутати от БСП и двама тайнствени граждани от Дупница се обръщат към прокуратурата с искане за нова проверка по аферата "Сапио", която започва мигновено. По-късно се оказва, че депутатите са Драгомир Шопов и Велко Вълканов, а гражданите - май роднини на Веска Меджидиева.
До края на мандата си - февруари 1999 г., обаче Татарчев не се произнася. Дори по въпроса дали да има предварително производство или не. Малко преди да сдаде поста обаче, той обявява, че според него Костов е извършил престъпление, но ще остави случая за решаване на своя приемник.
Идва февруари 1999 г. - Никола Филчев става главен прокурор. Още неминали и три седмици, и прокурор от Главна прокуратурата обявява публично, че е отказано образуването на предварително производство по аферата "Сапио", включително и срещу Иван Костов. Тогава Филчев казва само, че по този начин се слага "край на войната между институциите". Той обаче прокурорски акт не подписва. Или иначе казано, тайничко оставя вратичка, като му дойде времето, случаят "Сапио" пак да бъде изваден на показ. И това време не закъсня. Онзи ден отново тайнствени граждани отишли в прокуратурата и поискали нова проверка за аферата "Сапио" и съпричастността на Иван Костов в нея. Въпросният факт е оповестен в официално съобщение на прокуратурата. Страшно удобно. Искането на гражданите е законен повод за възобновяване на случая.

Как да не те напуши смях? Значи 12 години прокуратурата може да си прави, каквото си поиска с един случай, без дори да образува предварително производство и да го разследва. Да използва наказателно-процесуални хватки, както й е угодно, независимо от обществения натиск, и да не се опита поне да разбере как е извършена въпросната сравнително мащабна контрабанда.
Смешно е и заради тайнствените граждани, които винаги се появяват в удобен за прокуратурата момент. И заради пълната еднотипност на всяко възобновяване и изкарване на показ на случая.
Това обаче е и много опасно. Защото абсолютно всеки човек в тази държава може да попадне в същата ситуация. И тук въпросът изобщо не е дали Иван Костов е виновен или невинен. А че българската прокуратура не го разследва, за да установи това. Ами тя може буквално да направи луд всеки, и то използвайки абсолютно целенасочено и умишлено собственото си бездействие и безхаберие. Защото на Костов може да не му е приятно, но пък му е лесно. Все ще го изкара политическо преследване. Дето се вика - и за реклама може да мине. А какво може да направи обикновеният гражданин в такава ситуация? Пълен абсурд е, че целият този цирк наистина се случва в държавата.

---

Продължава тук...