“Ако подготвяната четворна коалиция се осъществи, управлението на България ще заприлича на ситуацията във Варненския общински съвет.” Това заяви в неделя във Варна Иван Костов и... общо взето е прав. Мнозинството във Варненския общински съвет действително е голямо и стабилно, а няколко общински съветници - като си му е редът - са изолирани от властта. За сведение на Костов обаче, тази конфигурация се приема доста добре и никой не прави трагедия от очевидното.
Просто от много отдавна в Общинския съвет тече един тих, но за сметка на това постоянен процес на нормализация.

Покрай началните вълнения след местните избори от 2003г. и надлъгването около съставянето на ново мнозинство част от блуждаещата маса съветници, успяха да си вдигнат неимоверно много цената. Резултатът беше налице – от една страна невероятни конфигурации в Общинския съвет и ръководството му, от друга страна още по–странни решения в самия общински съвет, касаещи преразпределението на общинските финанси и общинските фирми. Стигна се до там, работната обстановка във варненския Общински съвет да заприлича повече на бит пазар, отколкото на работна среда, подходяща за официална институция.
За добро или за зло този стил и на поведение и на работа се изчерпа.

Безпримерната алчност и нахалство, демонстрирани от случайно попадналите в Общинския съвет във Варна блуждаещи елементи, доведе до там, че най-важният спор в институцията общински съвет не бе относно някакъв глобален градски проект или решение, а… спор за легитимност.
Това беше преди.

Още по преди, когато хората на самия Иван Костов преобладаваха във варненския Общински съвет, кашата беше още по-голяма. Не случайно периодично се говори за една комисия, свързана с проверка на законността на т.нар. заменки.
Както се казва, да сложим кръст на миналото.

Към днешна дата е постигнато едно относително стабилно, легитимно мнозинство от съветници, представящи съответните легитимни структури на нормалните партии. Естествено, има такива, които по една или друг причина са в изолация. Не си заслужава да говорим за местен палячо с претенции за политик. За никого във Варна не тайна, че палячото страда от класическо раздвоение на личността (завалията все още не е наясно кой е основният му бизнес, кой бизнес е менте и дали, аджеба, бизнесът с ментета не му е основно занимание) и това, че е в полтическия изолатор, едва ли трогава някого.
Предполага се обаче, че Иван Костов причислява към изолираните от властта и своя един-единствен съветник във варненския Общински съвет.
Тоест, в морската столица партията на Костов минава за опозиция.

Вероятно е така? Ако някой във Варна е чул мнението на някаква опозиция по някакъв въпрос, да се обади. Говирм за смислени думи, оригинални идеи, полемичен плам, непримиримост към неправдата и т.н. За съжаление, политическата реалност в морскаста столица включва или здравословно “опозиционно” мълчание, или плагиатски изцепки в стил “не сме съвет, а мърша”, с които от време на време пялячото в Общинския съвет весели целокупната публика.

По-важно е друго.
В партията на Иван Костов членуват хора с опит и достатъчен умствен багаж (макар и не винаги с необходимото висше образование) и през годините те би трябвало да са отчели последиците от някои много важни разлики в стила на поведение на управляващите и на опозицята във Варна. Засега реалността е следната: На последните парламентарни избори (2001 и 2005 г.) във Варна спечели НДСВ. Последните местни избори (1999 и 2003г.) спечели Кирил Йорданов, подкрепен от БСП. От 1999 г. насам се забелязва тенденция на засилване позициите на БСП в Общинския съвет. Относно тенденциите не маловажно значение има и спечелването на президентските избори от кандиатът на БСП Георги Първанов, който в интерес на истината, във Варна загуби от Петър Стоянов.
Горе-долу това са неоспоримите факти и каквото и да си говорим “синя” Варна вече е само спомен.

Доста голяма заслуга за това положнеие имат хората на същия този Иван Костов. Основната разлика между управлявалите през годините от 10 ноември насам във Варна се измерва в способността им да водят разумен диалог, отчитащ интересите на максимално големи групи от хора.

Костовистите управляваха безкомпромисно. Сами си създадоха и безкомпромисна опозиция. Процесът на управление те го възпримаха като война и съответно си понесоха всички последици от този начин на мислене.
И обратното - настоящите управляващи предпочетоха по-меките действия. Предпочетоха и още нещо, което нито Костов, нито костовистите, до ден днешен не са разбрали - споделената отговорнсот. Колкото и пародоксално да звучи, шефът на РДВР-Варна, например, е назначен от правителствотот на Иван Костов. И човекът още си е шеф на РДВР-Варна. Същото се отнася и за един куп други управленски величия, които запзиха постовете си, въпреки смяната на властта. На това по света му викат приемственост и когато тя е в нормални граници, на никого не е навредила.

Каквото и да говорят костовистите на тема опозиция те никога не са били подлагани на същия натиск, на който подлагаха опонентите си, когато бяха във властта.
Всеки управляващ си заслужава опозицията - може би този простичък извод най-после е разбран от хората на Иван Костов във Варна.
Те все още събират кураж, за да признаят поне отчасти вината си за ситуацията във Варна след 1999 г. Обективната преценка обаче изсква да признаем положителелния факт, че се забелязва значително по–миролюбив дух в изказванията им. Постепенно свикват и да гледат в собствената си чиния, а не в тази на съседа, и това определно е прогрес. За запознатите, подобна мирна еволюция едва ли е изненада.
Промяната няма алтернатива. Всъщност, има – в изолатара при палячото за многая лета.
Което си е така, така си е.

Антон Луков