Партията Демократи за силна България (ДСБ), на която Иван Костов е лидер, обяви своите виждания за управлението на страната, в случай че политическата сила евентуално получи тази възможност. Изведени са основните приоритети на партията, свързани с икономическата политика. В тях се срещат както предложения, които могат да бъдат приветствани, така и такива, които звучат антипазарно. Има и идеи, които могат да бъдат оценени едва когато стане ясно кой и как точно ще ги прилага, в случай че ДСБ получи възможност да състави правителство.
Две фрази от програмния документ на ДСБ обаче се нуждаят от допълнително пояснение, за да станат ясни фундаменталните идеи на партията. Първата е "силна България". Погрешно тази фраза би могла да се възприеме от някои наблюдатели като показваща желание за по-голяма държава, повече бюрокрация, повече контрол и т.н. За да се избегне такова тълкуване, авторите предвидливо са записали, че "силата на страната ни е в сигурността, достойнството и благосъстоянието на отделния български гражданин". С други думи изглежда партията, по подобие на много десни и консервативни политически сили в Европа и Америка, възприема индивидуализма като основа на своята визия.
Втората важна фраза - "либерална партия", се използва в програмните насоки в негативен смисъл. Политиците от ДСБ смятат за либерални партии сега управляващите НДСВ и ДПС. От друга страна, обаче Институтът за пазарна икономика и много български граждани от години използват названието "либерален" в класическия му смисъл, който се свързва с индивидуална свобода, пазар и конкуренция, липса на държавна намеса. В този класически смисъл на думата НДСВ и ДПС не са либерални партии. За да не става объркване по отношение на въпроса срещу кой вид либерализъм е ДСБ, е по-добре за означаване на НДСВ и ДПС да се използва названието "центристки партии".
В програмните документи на ДСБ се предвижда постигане на бърз растеж на благосъстоянието чрез множество мерки в областта на икономиката и държавното управление. По-голямата част от мерките биха могли да се определят като пропазарни и благоприятстващи икономическата свобода и икономическото развитие. Такива са децентрализация на правомощията към местните власти; изграждането на малка и ефикасна администрация; намаляване на общото данъчно и осигурително бреме; поддържане на благоприятна за инвеститорите среда. Предвидени са и други мерки като осигуряване на ефикасна защита на кредиторите и сигурност за спестителите; съдействане за развитието на пазара на пенсионното, здравното и социалното осигуряване; фокусиране на държавната социална закрила само към гражданите, които нямат възможност сами да осигуряват своето нормално съществуване.
ДСБ възнамерява да елиминира всички фактори, демотивиращи хората и фирмите за продуктивна дейност и предприемачество.Едни от основните цели в програмния документ са ограничаване ролята на държавата като предприемач; изработване и приемане на балансиран бюджет, утвърждаване на силен лев и на стабилни търговски банки. Политическата сила вижда по-доброто бъдеще на България в поддържане на ниски равнища на външния дълг и съхраняването на системата на валутен борд до влизането на страната ни в Европейския валутен съюз. Сред останалите приоритети на ДСБ са и плановете за подобряване на образованието и оптимизиране и реформа на училищната мрежа. А също така насърчаване осигурителната система, която е основана на лична осигурителна сметка, и намаляване на ограниченията и насърчаване на инвестициите на пенсионно-осигурителните дружества.
Разбира се, въпреки че посочените мерки ще се отразят позитивно на развитието на икономиката, интензитетът на това влияние не е ясен - повечето мерки не са конкретизирани с цифри. Тоест все още не е ясно дали намаление на данъчно-осигурителното бреме означава намаление с 2% или намаление с 15% или приемане на плоски данъци и осигуровки от 10% например.
В програмните документи на ДСБ не липсват и някои непазарни идеи. Например в тях се твърди, че проблемите на земеделието са в "спекулативната вносна търговия и натиска на евтината и субсидирана европейска продукция". Известно е, че субсидиите пречат на развитието на земеделието, а търговията не може да е спекулативна. Тя може да е единствено свободна или несвободна.
Една от мерките в програмата гласи, че трябва да има засилване на контрола, санкциите и рисковете за предприемачите от сивия сектор, докато той стане напълно неизгоден. Ако се направи подобно нещо, единственият резултат ще е допълнително корумпиране на контролната администрация и раздуване на бюрокрацията. Без намаление на данъците и регулирането на бизнеса трудно ще се получи намаление на сивата икономика.
Друга мярка е насочване на публичните инвестиции предимно към инфраструктурата. Нищо не се казва обаче за възможностите за приватизация на инфраструктурата и спестяване на парите на данъкоплатците. Става въпрос за допускане на частни летища и пристанища, концесиониране на магистрали и т.н. Същият проблем има и при предвижданото държавно финансиране на национални културни институти, което едва ли трябва да е задължение на държавата в една свободна страна. Подкрепя се също така общественият характер на монополната здравна каса, но не се говори и за допускането на конкуренция в тази сфера и за приватизацията й.
Има и трета група мерки, които могат да се окажат както положителни, така и отрицателни в зависимост от това какъв смисъл се влага в тях. Такава е мярката "съдействане за развитието на пазара на труда в съответствие с най-добрите европейски практики". Тази идея може да се приеме за негативна, ако под най-добри практики се имат предвид тези във Франция или Германия. Но пък може да се приеме за позитивна, ако се визира Ирландия. Подобно е положението и с мярката "развиване на организационно-икономическата среда за опазване на природата и на околната среда". Ако под това се разбират пропазарни подходи за опазване на природата, мярката е положителна. Ако се разбира допълнителен контрол и държавна намеса в ръцете на чиновниците от Министерството на околната среда, то това ще има вредни последици за икономическото развитие, тъй като увеличава разходите на бизнеса. По отношение на мярката "оптимизация на университетската мрежа" възниква същата неяснота - ако под това се разбира допускане на повече конкуренция във висшето образование и закриване на Висшата атестационна комисия, това би било положително, но ако се има предвид административни мерки, това не би променило сегашната ситуация.
Като цяло програмните насоки на ДСБ са по-скоро с дясна и консервативна насоченост, но какъв ще е резултатът от тях зависи от хората, които ги изпълняват. Това означава, че за да разберем как ще се изпълнят мерките, би било добре да разберем и кои ще са хората, които евентуално ще ги изпълняват. Това предполага формиране на нещо като правителство в сянка. Също така е важно и как тези мерки ще се конкретизират в отделни действия. Вероятно това ще се случи в предизборната програма. За съжаление, партиите в България имат традиция да пишат алтернативни програми само в предизборния период.
Георги Ангелов, Институт за пазарна икономика
В-к “Монитор”,24 юни 2004 г.