Една метафора на Стефан Продев разтърси БСП преди девет години - за "червените бабички" и "червените мобифони". Тази метафора предизвика масов гняв сред "мобифо-ните" и глух ропот сред мнозинството "бабички".

Този разбираем гняв и този неразбираем ропот преминаха под рубриката "да дадем категоричен отпор на Продев и на " Дума". И дадоха "категоричен отпор". И на Продев, и на "Дума". Защото овластените "червени мобифони" владееха до съвършенство агитпроповския жаргон от 50-те години, омайваха "червените бабички" с ръждясал номенклатурен блясък и покатерени върху техните уморени
рамене и сребърни глави, се докопваха до заветната власт - партийна, политическа, икономическа, финансова и всякаква. И получаваха даром възможността и правото да определят политиката на най-голямата партия в държавата и да се изживяват като пътеводни звезди и вождове. Уверени, че "бабичките" винаги ще гласуват за тях дори със затворени очи, защото (според " моралния" императив на "мобифоните") просто "няма къде да ходят".

От своя страна "червените бабички" с радост се оставяха да бъдат възседнати от "нашите момчета", понеже най-искрено си вярваха, че момчетата са "наши" (нали държаха здраво нишките на невидимата власт, пък и комсомолски плам излъчваха), а не като ония "ренегати и предатели", сред които най-отпред стърчаха "Дума" и Продев. И наистина гласуваха. Със затворени очи. За да установят в един прекрасен ден, че на техния гръб и за тяхна сметка "червените мобифони" са се превърнали в новозабогатели
патриции, а те, "бабичките" - в жалки, унизени плебеи, ведно с цялата БСП.

Това е най-зловредната злоупотреба с принципи. Това е най-грозната експлоатация на морал, идеи, възгледи и почтеност. Но и тъжна илюстрация на една безкрайно проточила се във времето безпомощност, а може би безсилие, а може би нежелание, а може би невъзможност, а може би неспособност на БСП да спре поредния поход на патрициите към властта.

За патрициите властта не е нищо друго освен нoв етап на личното разбогатяване и благоденствие и изобщо - по-дълбока лъжица, с която да бъркат в кацата с държавния мед. За патрициите БСП не е нищо друго освен абревиатура, изписана върху лъжицата. За патрициите БСП не е нищо друго, освен търговска марка, която не само че не им принадлежи, ами и наем за нея не плащат. Благодарение на БСП те получават нещо, което не притежават - легитимност в обществото и обществен авторитет. В "замяна" на това те очакват и изискват от БСП да се съобразява с техните лични интереси, с техните лични капризи, с тяхната лична митология. И да ги защитава. Политически. Публично. И морално. Със
своя авторитет. И за сметка на своя авторитет. Нещо повече - те искат да управляват от името на БСП, да управляват самата БСП и да я държат на каишка. Искат цяла една партия да замени своите принципи с техните интереси Защото те принципи, идеи и възгледи нямат.

За патрициите БСП не е нищо друго освен търговско дружество, чрез което могат да търгуват с всичко, включително с името на БСП, да продават и препродават това име като джамбази. За тях това име е просто един етикет, залепен на ревера. И всеки път, когато този етикет започне нещо да им се пречка на сделките, помислите и амбициите, когато им стане неизгоден, просто го отлепят. И го захвърлят - в калта и на разтерзание. За да плаща друг сметката за техните безчинства, за тяхната алчност, за тяхната лакомия, за тяхната патологична страст към властта на парите и към парите на властта. И друг да носи тяхната вина, тяхната отговорност и техния позор. И този друг е цяла една партия.

Както и да завърши пропагандната акция "Саддам-петрол-подкупи", БСП трябва да каже едно "мерси" на "Ал Мада". Защото, ако сега "избухна" едно активно мероприятие, утре може да гръмне истински скандал. И ако БСП наистина иска да управлява, трябва най-сетне да направи това, за което Станишев вопие от миналия август и което обикновено наричаме "изриваме на авгиевите обори" и "изхвърляне
на търговците от храма".
Трябва да продължи и да довърши най-тежкото сражение, което преди девет години започнаха Стефан Продев и" Дума". И съвсем не е отделен въпросът защо БСП проспа цели девет години.
Велислава Дърева*
в-к “24 часа”, 9 февруари 2004г.
* Авторът е член на Висшия съвет на БСП. Текстът изразява единствено личните позиции на автора.