Разпределението на силите в Европейския парламент ще се запази относително непроменено, ако изборите се провеждаха днес, показват резултатите от допитвания до общественото мнение в страните-членки. Центристките партии ще загубят малко гласове, а крайнолевите и крайнодесните ще повишат малко вота си.

Десноцентристката група на ЕНП-ЕД ще има 265 вместо сегашните 284 депутати. Левоцентристката фракция на Партията на европейските социалисти (ПЕС) ще падне от 215 на 195 депутати, а Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ще получи 95 вместо 103 места. Това са резултатите от 19 национални проучвания, публикувани през януари и февруари при първите трусове на финансовата криза.

Резултатите на по-малките групи – крайнолевите Европейската обединена левица - Северна зелена левица (ЕОЛ - СЗЛ), групата на зелените/ Европейския свободен алианс, дясната група на Съюза за Европа на нациите (СЕН) и евроскептиците от групата Независимост/Демокрация – трудно могат да бъдат прогнозирани, защото те разчитат на гласовете на отцепили се от големите партии избиратели и на независими, които трудно могат да бъдат уловени при националните проучвания.

Въпреки това допитванията на общественото мнение показват, че ЕОЛ - СЗЛ ще станат четвърта по-големина фракция с около 40 депутатски места, следвана от групата на зелените и на СЕН – всяка с по 35 депутати.

Простите изчисления показват, че оставят около 70 места, които трябва да бъдат разпределени в 736-местния парламент. Крайнодесните групи традиционно печелят поне 20 места. Новата либерална партия, която се обявява срещу Лисабонския договор, вероятно също ще се справи добре и може да извади от играта групата Независимост/Демокрация. Френското крило Либертас самостоятелно може да вкара четирима депутати.

Промените в коалициите може допълнително да усложнят картината. Английската Консервативна партия е обещала да напусне групата на ЕНП-ЕД и може да сформира нова фракция с управляващата в Чехия десноцентристка Гражданска демократична партия (ГДМ). Италианската дясна партия “Национален съюз” напуска Съюза за Европа на нациите и отива ЕНП-ЕД, която е свързана с партията на Силвио Берлускони “Форца, Италия”.

Като обобщим цялата информация, в новия парламент ЕНП ще има около 235 депутати, ПЕС – 200, АЛДЕ – 90, ЕОЛ – СЗЛ – 40, новата група, оглавявана от британските консерватори – 40, групата на зелените – 35 депутати и СЕН малко над 25. Възможно е да бъде сформирана и нова крайнодясна или нова евроскептична група. Минимумът, за да бъде сформирана нова група в ЕП, е 25 депутати от поне 7 държави.

“Проучвания на общественото мнение при предишните избори за ЕП леко надцениха подкрепата, която биха получили управляващите партии и големите опозиционни партии, а подцениха поддръжката за малките крайни партии, особено антиевропейски настроените”, смята преподавателят политика на ЕС в Лондонското училище по икономически и политически науки Саймън Хикс.

Ураган на хоризонта

Изборите ще се проведат между 4 и 17 юни. Като се вземат предвид фалитите на банки, затварянето на заводи и протестите по улиците на Европа, много вероятно е икономическата криза да причини политически урагани в предизборния период. Миналата седмица правителството в Латвия подаде оставка.

Националните проучвания на общественото мнение могат само грубо да предвидят резултатите от изборите за ЕП. Вотът в голяма степен зависи от това как точно ще бъдат подредени избирателните листи, защото те са едни за цялата страна, а не се гласува за отделни личности по избирателни райони. Повечето от избирателните листи все още не са готови.

Освен това на изборите за Европарламент обикновено се облагодетелстват радикалните партии, заради ниската избирателна активност и схващането, че ЕП има малко влияние върху всекидневния живот. Проучване на Европейската комисия през януари показа, че едва 34 % от европейците смятат да гласуват.

Радикалните партии печелят от ниската избирателна активност, защото участието на тяхното твърдо ядро поддръжници във вота е право пропорционално на активността на електората на центристките партии. Когато хората не чувстват, че поемат пряка отговорност те са склонни да правят протестни вотове, като в същото време подкрепят по-сигурните партии при националните избори.

Под лупа

Ако разгледаме по-внимателно някои от промените от 2004 г. насам, партиите в групата на ЕНП-ЕД бележат повишение на подкрепата във Великобритания, Италия и Полша, но губят популярност в Германия, Чехия, Гърция и Унгария. Корупционният скандал през февруари в дясноцентриската испанска Народна партия също може да окаже негативно въздействие.

Партиите в ПЕС разшириха подкрепата си в Швеция, Чехия и Словакия. Но френските социалисти очакват да получат едва 13 места. Италианската лявоцентристка Демократическа партия, която има евродепутати и в ПЕС, и в АЛДЕ, се намира в пълен хаос, след като лидерът й Валтер Велтрони подаде оставка миналата седмица.

Либералите са във възход в Германия и Франция. Но съдбата на полското либерално лоби – шестима депутати в ЕП от малки партии – остава неясна, докато не излязат листите в Полша.

Крайнолевите бавно се движат напред в Германия, Франция, Гърция и Португалия и запазват непроменени позициите си в останалите европейски страни, освен в Чехия.

Междувременно крайнодесните привърженици стават все повече. Датската антислямистка Партия на свободата вероятно ще вкара пет депутати. Националният фронт във Франция още петима, а австрийските националисти от Свободната партия и Съюза за бъдещето на Австрия по всяка вероятност общо ще изпратят още петима депутати.
В. "Еврообзървър"
Vsekiden.com